Оставих те да си отидеш [bg]

– Какво ще кажете за фара за мъгла, който Фил спомена? – попита инспекторът.

– От "Волво" ни дадоха серийния номер. Разполагаме със списък на всички гаражи, които са получили такива през последните десет дни. Възложих на Малкълм да им се обади – като започне с местните – и да вземе номерата на колите, на които са били сменени след злополуката.

– Добре – отвърна Рей. – Ще го имаме предвид, когато правим запитвания, но да не забравяме, че това е единственото ни доказателство – не можем да бъдем напълно сигурни, че търсим волво. Кой ръководи видеонаблюдението?

– Ние, шефе. – Брайън Уолтън вдигна ръка. – Иззехме всичко, до което се докопахме: записи от обществени сгради, бензиностанции и магазини в околността. Преглеждаме половин час преди и след инцидента, но дори така говорим за няколко стотин часа.

Рей потръпна при мисълта за разходите за извънработно време.

– Искам да видя списъка с камерите – каза той. – Няма да можем да прегледаме всичките, така че вие решете кои да бъдат с приоритет.

Брайън кимна.

– Имаме доста работа за вършене – заяви Рей. Усмихна се уверено, въпреки опасенията си. Бяха минали две седмици от златния час, който съпътстваше всяко едно престъпление, когато шансовете за откриване на извършителя бяха най-високи, и макар екипът му да работеше неуморно, нямаха никакъв напредък. Помисли малко, преди да съобщи лошите новини:

– Едва ли ще се изненадате да научите, че всички отпуски се отменят до второ нареждане. Съжалявам и обещавам, че ще сторя всичко необходимо да прекарате известно време със семействата си по Коледа.

Надигнаха се недоволни шепоти, докато детективите напускаха офиса на шефа си, но никой не се оплака и Рей знаеше, че ще бъде така. Не смееха да го изрекат на глас, но всички се питаха каква ли щеше да бъде Коледата за майката на Джейкъб тази година.