![Оставих те да си отидеш [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/9/ostavih-te-da-si-otidesh-bg-download.jpg)
Оставих те да си отидеш [bg]
- Автор: Макинтош Клер
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2077-2
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оставих те да си отидеш [bg]». Краткое содержание книги:
Възхитително добър роман. Лий Чайлд
Ужасяващо и завладяващо четиво с главозамайващ обрат, който ме смаза. Толкова го харесах, че не исках да приключва. Питър Джеймс
Въздействащ, завладяващ и състрадателен. Паула Хоукинс, автор на Момичето от влака
Рей си взе бира и се върна в дневната, където седна до нея да гледа телевизия и смени новините с едно шоу, което знаеше, че тя харесва.
Рей пристигна в офиса си с купчина книжа, които беше взел от пощенската стая. Сложи ги върху вече затрупаното си бюро и голяма част от листовете паднаха на пода.
– Мамка му – изруга той и погледна изпод вежди бъркотията. Чистачът беше идвал, беше изпразнил кошчетата и беше направил вял опит да избърше прахта покрай струпаните документи, но беше оставил само валмо мъх след себе си. Две чаши със студено кафе стояха до клавиатурата му, а няколко лепящи листчета бяха залепени за монитора и съдържаха телефонни съобщения с различна степен на важност. Рей ги отлепи и ги сложи върху корицата на бележника си, където вече се намираше неоноворозова бележка, че трябва да направи атестация на хората си. Сякаш си нямаха друга работа. Инспекторът се бореше със самия себе си относно бюрокрацията в службата. Нямаше как да се противопостави на правилата – не и когато следващото повишение беше на една ръка разстояние – но нямаше как и да се съгласи с тях. Цял час, прекаран в обсъждане на личното му развитие, беше един загубен час, доколкото зависеше от него, особено когато имаше да разследва смъртта на дете.
Докато чакаше компютърът да зареди, се залюля на задните крака на стола си и погледна към снимката на Джейкъб, закачена на отсрещната стена. Винаги държеше фотографии на хората, които бяха в основата на случаите му, още откакто започна в Службата за криминални разследвания, и неговият сержант му напомни грубо, че лъскавият външен вид е хубаво нещо, но Рей никога не трябва да забравя защо вършим всичко това. По-рано снимките стояха на бюрото му, докато Магс не дойде един ден в офиса му преди години. Носеше му нещо – сега не помнеше какво точно; може би беше забравено досие или обяд. Спомни си, че се подразни, когато телефонът му звънна – беше тя, обаждаше се от пропуска, за да го изненада. Раздразнението му бързо се превърна във вина, когато осъзна, че съпругата му се е отклонила от графика си, за да го види. Магс се качи в офиса му, за да може да поздрави стария си началник, който в момента беше суперинтендант.
– Странно е да си тук – беше казал Рей, когато стигнаха до офиса му.
Съпругата му се беше изсмяла.
– Все едно никога не съм си тръгвала. Можеш да изведеш момичето от полицията, но не можеш да изведеш полицията от момичето. – Жената изглеждаше оживена, докато обикаляше офиса му, пръстите ѝ нежно проследяваха повърхността на бюрото му.
– Коя е другата жена? – беше се пошегувала с него, когато взе снимката, подпряна до тази на нея и на децата.
– Жертва – отвърна Рей, взе внимателно фотографията от ръцете ѝ и я върна на бюрото. – Била е намушкана седемнадесет пъти от приятеля си, защото не му е направила чая навреме.
Ако съпругата му беше шокирана, не го показваше.
– Не я ли държиш в досието?
– Искам да е някъде, където мога да я виждам – отвърна Рей. – Където не мога да забравя какво правя, защо работя през всички тези часове, за кого се трепя. – Съпругата му беше кимнала при тези думи. Тя го разбираше по-добре, отколкото той осъзнаваше.
– Не я оставяй до нашата снимка. Моля те, Рей. – Магс беше взела отново фотографията и се огледа наоколо за по-подходящо място. Очите ѝ се бяха спрели на ненужната коркова дъска в дъното на стаята, тя взе една карфица от чашката на бюрото му и закачи решително снимката на усмихващата се мъртва жена в средата ѝ.
Където си и остана.
Приятелят на тази жертва отдавна беше обвинен и осъден за убийството ѝ, но след нея бяха дошли още много други. Възрастен мъж, пребит жестоко от тийнейджъри крадци, четири жени, изнасилени от таксиметров шофьор, а сега и Джейкъб, който грееше в своята училищна униформа. Всички те разчитаха на Рей. Мъжът провери бележките, които си беше оставил миналата вечер, за да се приготви за сутрешния брифинг. Нямаха много за обсъждане. Компютърът му избипка, за да го уведоми, че най-накрая се беше включил, и Рей поклати глава. Може и да не разполагаха с дълъг списък с улики, но все още имаха работа за вършене.
Малко преди десет часа Дребния и екипът му влязоха в офиса на Рей. Сержантът и Дейв Хилсдън седнаха на два от ниските столове около масата за кафе, а останалите останаха в дъното на помещението или се облегнаха на стената. Третият стол беше оставен празен, заради чувството за кавалерство от страна на мъжете, но Рей се изненада да види, че Кейт не се възползва от жеста и вместо това избра да се присъедини към Малкълм Джонсън в дъното. Бройката им временно беше увеличена с двама офицери, които бяха заели от патрула – мъжете се чувстваха неудобно в набързо намерените костюми – и Фил Крокър от Пътна полиция.