Във властта на морето
- Автор: Станчева Антония
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Във властта на морето». Краткое содержание книги:
— Разбира се! Можеш да се преместиш, когато поискаш, това е твое право. Успя ли да прегледаш вече графика?
— Не, сър, не успях.
— Добре тогава. Отменям дежурствата ти, докато се възстановиш напълно. Сега те оставям да си почиваш.
Той се изправи тежко с намерението да си върви, но Анджела го хвана за ръката и той я погледна изненадано.
— Благодаря, сър! — промълви тя със задавен глас.
— За какво?
— За това, че сте бил близо до Куинси като приятел и по-голям брат. Той беше щастлив, че ви познава.
Една сълза се търкулна по бузата и! Севаро се наведе и нежно я изтри.
— Ние двамата, Анджела — каза той тихо — заедно ще открием Куинси. Бъди сигурна в това.
— Да, сър!
Той взе графика и излезе.
Трябваше да го размести. Отвори на страницата с дежурствата и се вгледа внимателно в имената на стажантите. След кратко колебание реши да остави графика както си е, но бе твърде решен да поеме дежурствата на Анджела. В гърдите му напираше нова сила, за която не бе подозирал досега. Надеждата, че Куинси може да е жив се върна и го накара да се впусне в ново приключение. Копнееше да го види отново, да се вгледа в очите му, опита да си го представи как ли би изглеждал след десет години…
— Извинете, сър! — този глас го откъсна от мислите му.
— Анджела! — възкликна той — Какво правиш тук?
Тя бе облечена във военната униформа, но се виждаше, че още е отпаднала.
— Сър, дойдох да ви уведомя, че съм в състояние да поема отговорностите си. Аз съм тук, за да се уча, а не да се излежавам. Не искам никой да ме съжалява. Уверявам ви, че мога да поема дежурствата си.
Неочаквано капитанът избухна в смях, а Анджела се разгневи.
— Извинете ме за дързостта, сър, но държанието ви е непристойно.
Той продължи да се смее и тя се разгневи още повече.
— Може би казах нещо смешно? Или аз самата ви се струвам смешна?
Капитанът се заливаше от смях и на Анджела не и оставаше друго, освен да си тръгне.
— Ще дойда по-късно.
— Не, почакай — махна с ръка Севаро, и спря да се смее — не се присмивах на теб, а на думите ти.
— Но какво толкова казах?
— Значи си в състояние да поемеш дежурствата си, така ли? — той и подаде огледало — Огледай се добре, стажант де Каста. Огледай се и ми кажи какво виждаш.
Тя го погледна учудено, след което се взря в огледалото.
— Е, какво виждаш?
— Виждам отражението си, сър!
— Само това ли?
— По дяволите, полковник! Какво друго очаквате да видя?
— Ти си прекалено слаба, Анджела, — той се приближи до нея и сложи ръка на рамото й — а сега ме погледни. Обзалагам се, че още си замаяна от лекарствата и от шока, който преживя. Ще пазиш леглото, докато се възстановиш напълно. Разбра ли ме?
— А кой ще поеме дежурствата ми?
— Аз!
— Но, сър…
— Това е заповед! — отсече Севаро като се върна на мястото си — И още нещо, стажант де Каста — тя се обърна — никога вече не ми повишавай тон.
— Извинете, сър! Няма да се повтори!
— Надявам се. А сега върви в каютата си и свали тази униформа. По-късно ще изпратя Самюел да провери дали си изпълнила заповедта ми.
— Ще се върна в каютата си, но не очаквайте да си легна, а още по-малко да сваля униформата си. Тя означава много за мен.
Капитанът премига учудено.
— Значи ли това, че няма да изпълниш заповедта?
Анджела се замисли.
— Само последната част от заповедта, сър!
— Да, или не, стажант!
— Да, сър! — отговори след кратко колебание тя.
— По дяволите, Анджела де Каста. Ти си най-непокорната стажантка, която съм имал. Куинси не беше такъв. Добре — въздъхна той и я погледна — прави каквото искаш в каютата си, но да не съм те видял в коридора до проверката. А сега си свободна!
— Слушам, сър! — отсече Анджела. Понечи да излезе, но изведнъж пристъпи бързо към капитана и му подаде един разпечатан плик.
— Какво е това? — попита Севаро учудено.
— Писмото на Куинси — каза тя тихо — помислих, че ще искате да го прочетете. Все пак той пише за вас. Надявам се да разберете какво сте значили вие за него. Ще го прочетете ли?
— Може би… по-късно…
— Разрешете! — каза тя и излезе.
Севаро се върна в каютата си, остави писмото настрани и се зае с документацията.
Но работата не вървеше.
Мислеше за Анджела, за Куинси, и най-вече за това писмо.
Какво ли е писал той за него?
И защо Анджела така настояваше да го прочете?
Колебанието му трая само миг.
Той извади писмото от плика и зачете…
Посещението на Севаро
На границата на любовта
… Скъпа моя сестричке, пиша ти това писмо от кораба „Делфин“. Тук е страхотно. Имаме прекрасен капитан, който ми е много добър приятел. Той е удивителен човек във всяко едно отношение.