Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— Ще се разходя в градината. Оправи стаята, скоро ще се върна.
Жената сведе глава, а Деница излезе и тръгна по дългия коридор към стълбището на придружителите. Не й се искаше да срещне някого и да дава обяснения. Слезе по стъпалата и се озова в помещенията, където се намираха стаите на придружителките. Две от тях я видяха и се поклониха, докато ги отмине. Тръгна към изхода, но докато минаваше покрай един от ъглите, изведнъж някой силно я сграбчи изотзад и притисна с ръка устата й. Деница усети нещо почти да я пробожда през дрехите. Нападателят бе опрял нож в тялото й. Ужас скова мисълта й. В гърдите й се надигна паника и тя с мъка успя да я овладее. Мъжът, защото това несъмнено бе мъж, я поведе напред, после сви в един коридор и я избута грубо в едно помещение. Докато се обръщаше, чу как вратата зад нея хлопва. Изправи се очи в очи с висок мъж. Мисълта й започна да работи бързо — беше виждала някъде това лице. Ядоса се на себе си, че не може да се сети откъде го познава, и свъси вежди. Откакто се изправи очи в очи срещу мъжа, страхът й изчезна. Не вярваше да й направи нещо лошо, все пак тя беше дъщеря на кан-предводителя. Замисли се дали да не се развика, но после й се стори смешно и унизително, пък и едва ли някой щеше да я чуе. Тя го попита предизвикателно:
— Как смееш, човече? Не знаеш ли коя съм?
Мъжът кимна, но лицето му не издаваше нищо.
— Точно вие ми трябвате, принцесо. Простете за грубостта ми, но нямаше друг начин да поговоря с вас.
Деница присви очи и го изгледа от глава до пети. Гняв се надигна в гърдите й — този за какъв се мислеше — но изведнъж, като се огледа, я напуши смях и гневът й се изпари. Бяха в някаква сушилня. Навсякъде висяха дрехи и бельо, а по земята се въргаляха бали с изсъхнали и сгънати вече дрехи. За първи път някой се отнасяше така с нея. На този мъж явно не му липсваше дързост. И тъй като самата тя бе дръзка за десетима, това, неизвестно защо, я развесели и пробуди любопитството й.
— Как се казваш? Струва ми се, че съм те виждала някъде — попита тя.
— Кюригин. Аз улових сивите, които танцуваха на сватбата ви по заповед на кан-царицата.
Сега вече Деница си спомни откъде й е познато това лице.
— Какво искаш от мен? Доколкото знам, ти получи възнаграждението си.
Кюригин кимна с глава в знак на съгласие.
— Да, така е. Не за това искам да говорим.
— А за какво тогава?
— Сангасите ме преследват. Втори ден вече се крия в двореца, но е въпрос на време да ме открият. Завардили са всички изходи. Трябва да ми помогнете да избягам.
Деница се замисли, помълча известно време и попита:
— Затова ли ги виждам навсякъде напоследък? — Деница го изгледа с подозрение. — Защо те гонят?
Кюригин се усмихна лукаво:
— Още не е време да научите това.
Този отговор и усмивката подразниха Деница.
— Какво те кара да мислиш, че ще ти помогна — ядосано го погледна Деница, — щом не искаш да ми кажеш какво си направил, та те преследват? Мога още сега да те предам в ръцете им.
— Можете да постъпите и така, разбира се — съгласи се Кюригин, — но мисля, че вие ще ми помогнете, защото и аз мога да помогна на вас в замяна.
Деница повдигна вежди и се засмя:
— Че с какво можеш да ми помогнеш ти? И защо въобще си въобразяваш, че имам нужда от нечия помощ?
— Защото е така — спокойно отвърна Кюригин и тихо добави: — Още колко дълго ще остане скрита връзката ви с Янкул? — наклони глава на една страна и я изгледа въпросително.
Деница го погледна внимателно и разбра, че няма нужда да отрича. Този човек знаеше какво говори. Спомни си за картината, която вдигна шум в коридора пред библиотеката, където се бе целувала с Янкул. Каква глупост от тяхна страна да се срещнат там. Тя тръсна глава и с отвращение му отвърна:
— Долно е да се изнудва. Пък и не можеш да докажеш нищо.
— Така е — кимна Кюригин в съгласие, — и не ви изнудвам. Само мисля, че бихте ми помогнали, защото така бихте помогнали и на себе си.
— Нима? — Деница се намръщи. — Какво общо имате ти и сангасите с мен?
— Аз съм боломит — тихо каза мъжът и се озърна, притеснен, че някой може да чуе.
— Какво? — тя повиши глас и го изгледа надменно. — Аз, дъщерята на кан-предводител Иртхитюин от рода Стювиги и кастата стети-сантропи с вечен покровител Живото Дърво, да помагам на боломитите? Ти не се чуваш какво говориш.
— Да, по-лесно е май да станете любовница на Янкул. Но трябва да понесете и последствията. А те много скоро ще се стоварят върху главата ви, която след това няма да остане дълго на мястото си. Повярвайте ми — бързо й отвърна мъжът.