Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
Кан-придружителката се поклони и заби поглед в земята.
— Искам да говоря с майка ми.
— Кан-царицата е в покоите си и спи — придружителката продължаваше да гледа в земята.
— Погледни ме — Ермиар се втренчи в нея. — Кажи на царицата, че е важно да ме приеме. Кажи й, че е много важно.
Придружителката кимна и го въведе в преддверието Той се отпусна на мекото канапе срещу портрета на майка си. След около четвърт час кан-придружителката влезе тихо, едва я чу.
— Кан-царицата ви очаква, господарю. Последвайте ме.
Въведе го в светла стая с високи прозорци и много цветя. Майка му стоеше до прозореца и гледаше навън, когато той влезе. Беше облечена в кафява рокля, без бижута и с вдигната високо коса. От припадъка и главоболието не бяха останали никакви следи. Андала изглеждаше напълно възстановена. Прегърна я и я целуна, а после се изтегна на дивана.
— Янкул и Деница са любовници. Видях ги.
Ермиар не се поколеба да го каже направо. Имаше пълно доверие в здравия разум на майка си и не очакваше от нея излишен драматизъм. Андала кимна и се обърна към прозореца. С нищо не показа изненада, явно е усещала, с типично женски усет, какво се е случвало под куполите на исинейския дворец през последните месеци. Тя знаеше, че това е заплаха за мира между двете области и за цялото й семейство. Като кан-царица и представител на кастата стети-сантропи от нея се очакваше да поставя винаги на първо място мира в страната, но сърцето й в този момент се развълнува единствено за Деница.
— И аз ги видях, Ермиар. Преди да припадна на масата в деня на сватбата, видях как се гледат. Този поглед не може да се обърка. Но бях слаба, а по-късно помислих, че греша. Исках да вярвам, че ми се е сторило — обърна се и го погледна с тревога. — Какво си решил?
— Не мога да ги предам. Ти знаеш. Разчитам на твоята помощ. Говори с нея, опитай се да я вразумиш. След десет дни ще отпътуват за Чаладара и тогава ще е късно да направим каквото и да било. Иртхитюин също трябва да научи. Може би той ще се справи с Янкул.
Изведнъж спокойствието на Андала се смени от силна възбуда. Очите й заблестяха и тя се приближи бързо към сина си.
— Иртхитюин не трябва да узнае за това, Ермиар — хвана ръката му и я стисна силно. — Ти си първородният син на баща си. Ще наследиш неговата длъжност кан-предводител. Трябва да си смел и да поемеш отговорността за страната, но и за сестра си. Тя е твоя плът и кръв.
Андала се отдръпна, отиде отново до прозореца и продължи с по-спокоен глас:
— Страхувам се, че баща ти няма да прости постъпката на Деница, Ермиар. Нямам му доверие. Бремето на властта, което носи цял живот, го е преобразило много през последните години. А това може да коства живота на Деница.
— Баща ми е строг и съвестно изпълнява законите, прилага ги дори към най-близките си. Зная това, но един такъв скандал може да предизвика вътрешна война между областите, а баща ми не би го допуснал. Никога няма да предаде Деница и Янкул на съд. Не се тревожи за живота й.
Ермиар се изправи и закрачи из стаята.
Андала му хвърли поглед, в който личеше притеснение, и поклати глава. А той продължи:
— Има и още нещо. Сега по-малко от всякога Иртхитюин би нарушил вътрешния мир заради очакванията за война с Уголия. В този момент Биляра трябва да е сплотена и единна.
Андала се извърна от прозореца и втренчи в него черните си очи.
— Така е. И точно затова баща ти може да изпадне в немилост. Ермиар, страхувам се от сангасите.
— Сангасите!? — Ермиар си спомни за двамата сангаси, които бе забелязал пред входа на двореца, когато слезе от коня си, без да им обърне внимание. Жегна го подозрението, че изневярата на Деница, дъщерята на един кан-предводител, е основателна причина за присъствието на сангасите около двореца.
— Та те какво общо имат с това? Защо биха се занимавали с Деница? Нима знаят нещо?
— О, едва ли. Ако знаеха, досега да са се случили ужасни неща.
— Да не мислиш, че ще дойдат и ей така ще убият Деница, без съд, без присъда?
Андала поклати глава и припряно продължи:
— Не знам, но много ме е страх. Мисля, че са способни на всичко.
Андала се смълча и се загледа през прозореца.
Ермиар още не успяваше да проумее какво се случва. Толкова странно беше всичко. Особено това, че Деница и Янкул му създадоха проблем, за който никога не е бил подготвян. Замисли се и за присъствието на сангаси в двореца. Те бяха най-особената войска в страната. При тях нямаше разделение на високопоставени и низши войници. Всеки сангас имаше правомощията да взема решения, каквито дори главнокомандващите на другите войски нямаха. Най-странното беше, че те успяваха да се сработят така, че когато е необходимо, действаха като един, независимо от броя си. Служеха предимно за охрана на манастира на Живото Дърво, но имаха корпуси в почти всеки по-голям град на страната. Обикновено не пребиваваха в двореца, тъй като строго пазеха своите тайни. А това не допускаше близост с толкова различни групи от хора, каквито живееха там. Каква ли причина можеха да имат да са тук?! Може би подозират нещо, но най-вероятно е присъствието им заради конфликта с Уголия.