За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
Тя примря, съзирайки лъскавото резе, монтирано на вратата й.
— Не се опитвам да ви плаша без нужда.
— Защо бъдещето ми трябва да ви засяга? — запита тя, обърнала лице към него. — Бъдете сигурен, мога да се грижа за себе си.
— Така е. — Той се облегна с едното рамо на стената и кръстоса ръце на гърдите си. Дори финото облекло не можеше да прикрие истината. Той си беше чисто и просто долен пират, който се наслаждаваше на страха й. — Но е също толкова вярно и че може да не ви е възможно да живеете така, както сте намислили.
— Ако реша да се предлагам, за да си купя билет за връщане, няма да се предложа на вас.
И Абигейл тръшна вратата зад себе си.
Това като че ли преряза смеха му, но и двамата много добре знаеха колко фалшива е смелостта й. Тя сви рамене, ужасена от мисълта, че той скоро ще се умори да си играе с нея, както Денди бързо се уморяваше да си играе с уловените плъхове. И щеше да я унищожи.
Доминик Сен Клер се загледа в платната. Издути от вятъра, който залепяше косата по лицето му. Той я отмахна и въздъхна. Този кораб не беше построен чак толкова зле, колкото се бе опасявал. Но трябваше да впрегне всичките си умения, за да го докара до сушата. На собствения си кораб можеше да определя височината на всяка вълна от начина, по който „Песента на морето“ се гмуркаше и танцуваше във вълните.
Отдели се от парапета. Щеше да се качи отново на своя кораб, след като доставеше благополучно американския във Франция. Но този момент може би щеше да се отложи, ако ги хванеше бурята, която се очертаваше като тънка тъмна черта на западния хоризонт.
Изруга полугласно и едва не се препъна в някого. Усмивката му изчезна, когато вдъхна дълбоко едно сладко ухание.
— Мадмоазел Фицджералд, не си спомням да съм ви казал, че можете да се разхождате по палубата.
— Не, капитане, не сте. — Тя се намръщи и това подчерта нежната й красота. Зелената рокля със златистата си дантела подчертаваше тена й, слънцето озаряваше рижавите къдрици, изплъзнали се изпод скромното й боне. Да държи такава коса прибрана според него си беше чисто престъпление. Тези огнени къдрици трябваше да се спускат като водопад по стройните й рамене и по нежните й гърди. — Искам да отида в камбуза.
Той се изсмя. Абигейл Фицджералд беше огнена като косата си, но трябваше да се примири с истината. Тя принадлежеше на Доминик Сен Клер по правото на завоевателя. Духовитостта й бе разнообразила снощната вечер, но той искаше от нея нещо повече от разговор. Представи си гъвкавите й ръце обвити около него и тези подканващи устни натежали от нежни въздишки на страст. Без съмнение беше своеволна като котето си, но на него щеше да му хареса да я укроти така, че да му мърка.
— Капитан Сен Клер, ако нямате какво да кажете, ще бъдете ли така добър да ми дадете път?
Той пак се изсмя. Ако тя можеше дори отчасти да си представи накъде са се отправили мислите му, щеше още повече да се ядоса.
— Защо искате да отидете в камбуза?
— Искам да говоря с Куки.
— Да говорите за какво? Някакъв заговор срещу мене ли?
Тя отвърна с рязък смях.
— Кой от хората на баща ми ще ми вярва, ако мислят, че…
Той обхвана брадичката й и я привлече към себе си. Уханието й бе неустоимо за мъж, прекарал толкова време в открито море, но мекото усещане за кожата й под пръстите му беше дори още по-възбуждащо.
— Ако мислят, че сте ми любовница ли? Това ли искахте да кажете?
Червенината, пълзяща нагоре по бузите й, му даде търсения отговор. Ясно беше, че е по-умна от баща си, защото дори затворена в стаята си, бе усетила нарастващото негодувание сред екипажа на „Република“. Той огледа осветената от слънцето палуба. Щяха ли хората на Фицджералд да обърнат това чувство, че са измамени, и срещу нея? Трябваше да напомни на Журдан, който сега служеше като първи помощник на това американско корито, да наблюдава по-добре екипажа на Фицджералд. Особено Улкът, след като забеляза как старият моряк изгледа недоволно Абигейл и се извърна, за да прошепне нещо на един от стоящите наблизо.
— Ако толкова много се отегчавате в стаята си, че се осмелявате да нарушавате заповедите ми — каза той, — мога да ви предложа нещо друго за запълване на следобеда.
Искри прескочиха в сините й очи.
— Сигурна съм, че можете. Но аз се интересувам от нещо, което си струва.
— Какво може да си струва повече от удоволствието?
На Абигейл й се дощя да го скастри, но всичко, което кажеше, можеше да бъде използвано от него за нови оскърбления. Тя се дръпна настрани. През трите дни пленничество капитан Сен Клер не бе пуснал никого в капитанската каюта, с изключение на Куки. Но и на него не му бе позволено да говори с нея.