Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Веднъж една приятелка ме извика да видя картините, нарисувани от съпруга й. Щом ги видях, те ми „разказаха“ цялата история на този човек: как неговата душа е вървяла в живота, мъченията, през които е преминала — всичко беше изразено в картините. А какво беше състоянието на притежателя на тези картини? Само печал и депресия.
Ако художникът се научи да открива въздействията, които творбите му оказват върху околните, вероятно ще стане по-внимателен и няма да си разреши да рисува картини наситени с агресия и дисбаланс. Много е лесно да се наслаждаваме на колорита на една картина, но човекът трябва да разбере, че е важна не само идеята, но и нейния резултат — разрушителен или съзидателен. Например на параходите, особено в Ла-Манша, още щом влезете в каютата, първото, което виждате, е изображение на давещ се човек, слагащ спасителна жилетка. Това е първото, което ви прави впечатление. То е като знамение. Разбира се, това са само инструкции, но тези инструкции психологически са осъществени неправилно. Ако са необходими някакви инструкции, по-добре е да се разпространяват картички с изображения, след като корабът се отдели от брега и хората привикнат с него.
По същия начин стоят нещата и с поезията. При индусите съществува психология на поезията, на която обучават поета, преди да му бъде позволено да пише. Защото поезията не е само ритъм или игра на ума и мисълта. Да пишеш поезия означава да създадеш нещо или да разрушиш нещо. Понякога поезията оказва влияние върху благосъстоянието или упадъка на личностите, за чиято възхвала е била създадена. Поезията кореспондира с всички сфери на живота. Човек може да говори възвишено за личността на друг в стиховете си, но вложеното в думите и мислите, стоящи зад тях, могат да бъдат вредни. Те могат да навредят не само на човека, за когото са били написани. Понякога, ако този човек е силен, те се сгромолясват върху поета и го разрушават завинаги.
Може да се попита: „Тогава нима драмата и трагедията не носят вреда?“ Има много неща, които ни раняват и причиняват вреда, а в същото време са много интересни. Съществуват умове, които са привлечени от трагедиите по-силно, отколкото от други неща. И това е съвсем естествено. Както когато сме наранени раната боли известно време, но това усещане може да бъде и полезно. То ни кара да усещаме, че сме живи. Можем да го наречем болка, но това е полезна болка, болката от раната, която е събудена. А само събудената рана може да зарасне.
Нереалните страдания не обогатяват особено човека, но има артистични натури, който обичат поезията и откриват някаква особена наслада в трагедиите, написани от големи майстори. Да не четем Шекспир означава да се лишим от една велика радост, защото поезията на Шекспир е всеобхватна. Но когато хората пишат стихове, свързани с конкретна личност, крал или някакъв друг повелител, тогава стиховете оказват пряко действие. Една пиеса също може да възпроизведе силен ефект върху зрителите.
Казаното по-горе съответства на гледната точка на европейската психология. Но това не е гледната точка на суфиите. Суфиите много обичат поезията, но тяхната страст към нея отива много далеч в изразяването на чувствата, стремежите, желанията и разочарованието разбитото сърце. Според европейската психология целта на поезията не е такава.
Същото е с музиката. За музиканта може да бъде много интересно да създаде някаква магическа музика, рисуваща наводнение или разрушение на даден град и всички живущи в него — за известно време това може да му изглежда като развлечение, плод на ексцентрично въображение, но подобна апокалиптична музика оказва въздействие.
Всъщност чрез изкуството — поезия, музика или танц се създава мисъл или чувство, ефектът от които е резултат от цялостното проявление на твореца. Може да се каже, че изкуството е най-горният пласт. Всяко нещо има най-горен (видим) пласт. Музиката е цял един свят, поезията, изобразителното изкуство — също. Човекът, живеещ в света на изкуството, чувства, познава и обича този; човекът, който живее в света на музиката, има способността да вижда и цени всеки звук. За да бъде докоснато видението, въплътено в музиката, човекът трябва да живее в нея и да наблюдава нейния свят много внимателно. С други думи, не е достатъчно човек да бъде музикален и да запълни своето сърце и душа с музика, той трябва да развие интуицията и способността да вижда с голяма проницателност.
Прекрасно е да се осъзнае, че изкуството във всички свои аспекти е нещо живо, говорещо за добро и зло. Не става дума само за това каква идея открива човек във фреските на старите италиански майстори или каква магия е скрита в скулптурите от стари времена. Тези произведения на изкуството ни говорят за историята, за миналото, разказват ни за художника, който ги е създал, за неговата степен на духовна еволюция, за неговата мотивация и същност, за духа на времето, в което твори. Осъзнаването на всичко това ни учи, че всяка наша мисъл и чувство несъзнателно се възпроизвеждат във всичко, до което се докоснем: в мястото, в камъка, в дървото, в креслото, във всички вещи, които изработваме. В изкуството нещата са стократно увеличени. Чрез изкуството художникът усъвършенства музиката на своята душа, на своя ум. За него творчеството не е автоматичен процес, а осъзнато действие, което поражда много дълбок ефект. Затова не е достатъчно само да се учим на изкуство или да се занимаваме с него, а да го доведем до съвършенство, да му се отдадем пълно, да вникнем в психологията на изкуството, посредством която можем да достигнем до същността на нашия живот.