Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Фред Люпке
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)». Краткое содержание книги:
Учителят никога не е говорил за предзнаменования, геройства, природни сили или зли духове. VII, 20
В свободните си часове Учителят бил непринуден, а изразът на лицето му — жизнерадостен и свеж. VII, 4
Природата на Учителя бе добродушна, но решителна, строга, но без острота, вежлива, но непринудена. VII, 37
Веднъж, когато изгоряла конюшнята, той след завръщането си от княжеския двор попитал:
Има ли ранени?
Загубата на конете прежалил. X, 12
Учителят рече:
Приятели мои, знам, вие мислите, че крия нещо от вас. Но няма нищо, което да държа в тайна от вас. Аз не предприемам нищо, за което предварително да не съм се съветвал с вас, приятели мои. Ако беше иначе, аз нямаше да бъда такъв, какъвто съм. VII, 23
Учителят рече:
Ако става дума за сериозен стремеж, мисля, че няма защо да се страхувам от сравнението с други. Що се отнася до утвърждаването ми като Благороден в ежедневния живот, то никога не съм имал възможността да покажа на какво съм способен. VII, 32
Някой попита в разговор с Учителя Кунг:
Как е възможно ти да не си на държавна служба?
Учителят рече:
В „Шу-чинг“ се казва: „Дръж се правилно като син и брат. Така даваш своя принос за държавното управление“. Има служби, които са съвсем различни от това, което обикновено се разбира под „държавна служба“. II, 21
Учителят рече:
Ако някой можеше да ми даде служба, дори за една година! Много бих могъл да направя. За три години, общо взето, бих въвел ред. XIII, 10
Истината е, че никой не ме познава — каза Учителят.
Тзе-кунг попита:
Как така не си станал известен?
Учителят рече:
Аз не обвинявам небето и не упреквам хората. Но каквото те научат тук долу, се отразява там горе. Може би в крайна сметка съм известен ако не тук, то в небесата. XIV, 37
Не мога да се надявам, че ще срещна божествено същество, най-много да е някой Благороден. Не мога да се надявам, че ще срещна човек без недостатъци, най-много да е някой с твърди принципи. Където и да погледна, виждам едно нищо, което се прави на нещо повече; празнота, която се представя за пълнота; липса, която минава за изобилие. Дори човек с твърди принципи не можеш лесно откри. VII, 25
Напразно съм търсил един единствен човек, който да е в състояние да открие своите собствени недостатъци и сам да пробуди съвестта си. V, 26
Учителят рече:
Най-добре е ла се оттеглиш от времето си; на второ място — от страната си; после — от нечий поглед, а накрая — от нечия дума. XIV, 39
Веднъж, когато Учителят се разболял, Тзе-лу го помолил за позволение да извърши ритуалите на изкуплението. Учителят, попитал:
Нима има такова нещо?
Тзе-лу му отвърнал:
Да, в погребалните песни се казва: „Ние извършихме ритуалите на изкуплението за теб, като призовавахме небесните духове горе и земните духове долу“.
В отговор Учителят рекъл:
Моето изкупление отдавна е започнало. VII, 34
Учителят рече:
Фениксът не идва, реката не дава знак. Свършено е с мен! IX, 8
БЛАГОРОДНИЯТ
Който не открива волята на небето, не е Благороден. Който не познава ритуалите и формите не може да стъпи на здрава основа. Който не разбира смисъла на думите, не може да разбира хората. А който не разбира хората, той не е Благороден. XX, 3
Благородният мисли при всяко свое намерение за добрия път, а не как би могъл да спечели, за да поддържа живота си. И за селянина има времена, когато гладува. Успехът от ученето може веднъж да бъде високо възнаграждение. Но Благородният мисли само за въздействието на добрия път. Беднотията не го засяга. XV, 31
Ученикът Юан Зе попита:
Какво представляват угризенията?
Учителят рече:
Щом една страна се управлява според добрия път, Благородният може да приема възнаграждения. Когато обаче една страна не се управлява в съответствие с добрия път, той при възнаграждения изпитва угризения на съвестта. XVI, 1
Учителят рече:
Когато в една страна цари добрия път, бъдете смели в думи и дела. Когато обаче той не цари, бъдете смели само в делата, но въздържани в думите! XIV, 4
Целта на Благородния е да бъде човек с характер. Обикновеният човек мисли за имота си. Там, където Благородният мисли за наказание, обикновеният мисли за бягство. IV, 11