Мъжът, момчето [1999 г.]

— Искам да благодаря на Клиф, че тази вечер беше наш гост — рече Марти както никога доста тържествено и замахна, за да отпъди студийната муха. — Искам да благодаря и на всичките му съмишленици, които живеят по дърветата край летището. Битката, която те водят, е за всички нас.

Когато ръкоплясканията поутихнаха, Марти се пресегна и се ръкува с госта си. Клиф стисна дланта му. И продължи да я държи. После бръкна в мърлявата си дрешка — нещо като народна носия, и извади белезници. Докато Марти зяпаше с плаха усмивка, Клиф щракна едната метална халка около китката си, а другата — около ръката на водещия.

— Свобода за птиците! — рече той тихо.

Сетне се прокашля.

— Моля? Това пък какво е? — възкликна Марти.

— Свобода за птиците! — подвикна вече по-самоуверено Клиф.

Марти поклати глава.

— Ах, ти, смрадливо копеленце! Давай ключа от тая дивотия!

Горе в апаратната загледахме как сцената се разгръща върху редицата екрани, блеснали в мрака. Режисьорът продължи да си оркестрира петте камери:

— Дай Марти в едър план… втора… покажи отблизо белезниците, четвърта…

Мен обаче ме обзе чувството, познато на всеки, който е участвал в предаване на живо и е разбрал, че е станал голям гаф, чувство, съчетаващо леко гадене, парализа и ужасно вцепенение, заседнало ти като буца на гръкляна.

Най-неочаквано мухата изникна отново, покръжи-покръжи над косата на Клиф, после осъществи съвършено приземяване точно върху носа му.

— Свобода за птиците!

Марти си погледна ръката, явно не можеше да повярва, че е прихванат с белезници към този мърляч, чийто грим вече бе започнал да се размазва от прожекторите. Вдигна каничката с вода, оставена върху масата между двамата, и сякаш за да пропъди мухата, лисна водата върху лицето на Клиф. Последва взрив от кръв и вода. В ръката на Марти беше останала само дръжката на каната.

— Майната им на птиците! — възкликна той. — Майната и на скапаната озонова дупка!

В кадър изникна един от асистент-режисьорите — беше зяпнал от учудване, слушалките се поклащаха на врата му.

Клиф се стисна за разбития нос. От публиката се раздюдюкаха. Точно тогава разбрах, че сме оплескали всичко. Марти бе направил единственото, което е забранено в шоупрограми като нашата. Беше загубил зрителите.

Телефоните в апаратната се раззвъняха всички вкупом, сякаш за да ознаменуват това, че бляскавата ми кариера е отишла на кино. Изведнъж забелязах, че съм плувнал в пот.

Студийната муха изникна за кратко върху мониторите, направи победоносен лупинг и изчезна.

— Може ли да съм толкова глупава — завайка се Шобан няколко часа по-късно в опустялата апаратна. — Аз съм виновна. Не биваше да го каня. Трябваше да се досетя, че ще ни използва и ще извърти някой номер. Винаги е бил калтак и егоист. Защо изобщо го направих? За да смая всички, ето защо. Виж сега каква каша забърках.