В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Гърк вдигна ръце почти умолително.
— Убий го! — призова я отчаяно. — Или ми остави оръжието, нека го направя аз, ако ти не можеш! Убий го, Черити, или той ще ни убие!
Черити го погледна, поклати глава отрицателно, после се обърна, размени бърз поглед с Нет, която се беше подпряла с коляно и една ръка на земята, и й подхвърли оръжието. Очевидно Нет в този момент дори не осъзна какво се иска от нея, но улови оръжието инстинктивно и го насочи към неподвижното тяло на преследвача им.
— Следи го — нареди Черити. — А почне ли да прави глупости, застреляй го!
Нет кимна объркано, а и очите на Гърк се появи въпросително, почти дебнещо изражение, като че ли не беше съвсем наясно какъв смисъл бе вложила Черити и заповедта си.
Черити се втурна към вратата. С един бърз поглед тя се увери, че жрицата от храма Шаит, която мравката бе съборила на земята, в момента не представлява никаква заплаха. Беше седнала, облегната на стената и беше в съзнание, но изразът на лицето й беше застинал, а погледът на широко разтворените очи — стъклен и празен. Черити се усъмни дали тя изобщо разбира какво ставаше тук.
Погледна към Нет и й даде знак с очи да следи и нея и се отправи към Скудър.
Индианецът тъкмо идваше, стенейки, на себе си, когато Черити се приведе над него. Отървал се беше без видими наранявания, само от леко цепнатата му вежда над лявото око сълзеше малко кръв. Но Черити не беше забравила ужасния вик, с който се беше сблъскал с мравката.
Припряно приклекна до него, с внимателна настойчивост притисна Скудър обратно към пода и опипа тялото му. Скудър направи няколко болезнени гримаси, но тя не напипа счупвания или по-тежки наранявания под разкъсаната кожа на индианското му облекло.
— Можеш ли да си движиш краката? — попита тя.
Скудър кимна, присви леко колене и после отново отпусна краката си. Лицето му се изкриви.
— Да — изохка той, — но дяволски ме боли.
Черити се усмихна.
— Винаги съм мислила, че индианците не могат да изпитват болка.
Скудър простена, обърна се мъчително настрани и се опита неуверено да се повдигне, опирайки се на коляно и на едната си ръка.
— Това е нещо ново за мен — процеди той през стиснати зъби. — Но ще го запомня за следващия път.
Черити помогна на Скудър да се изправи, после отстъпи малко назад, като го следеше внимателно с поглед.
Скудър отново притвори очи. Но тя ясно виждаше, че възстановява силите си. С изключение на мегамана, който вероятно беше човек, Скудър беше най-силният мъж, който някога беше виждала.
— Наред ли е всичко? — попита тя още веднъж.
Скудър отвори очи, погледна я за момент изпитателно и после сведе поглед към ръцете си, усмихвайки се с болезнена усмивка.
— Не — отвърна той. — Струва ми се, че съм си счупил един нокът.
Черити се засмя с облекчение, обърна се и се отправи обратно към жрицата.
Старата жена продължаваше да седи във все същото сковано положение, в което я беше оставила. Лицето й беше бледо, а устните й трепереха, сякаш се мъчеше безуспешно да каже нещо. Черити я докосна по рамото, размаха другата си ръка през лицето й и установи без особена изненада, че погледът й не следи движението. При това беше уверена, че жрицата не е ранена. Нещо се беше случило с тази жена и точно това плашеше Черити може би точно защото старицата не го разбираше. Беше преживяла шок, от който може би никога нямаше да се възстанови, и той имаше своето обяснение не само с внезапната им поява или със схватката между тях и двете мравки.
Изправи се отново и направи повелително движение с ръката по посока на Гърк.
— Погрижи се за нея — каза тя. — Опитай се да я накараш някак да дойде на себе си. Непременно трябва да поговорим с нея.
Джуджето я погледна в началото с явно несъгласие, после измърмори отривисто една-единствена дума на някакъв език, който Черити не беше чувала до този момент, и се насочи с провокираща бавност към старицата. Черити преглътна ядосания си отговор по повод непонятната реакция на Гърк и се върна обратно при Нет и мегамана.
Младото момиче беше приклекнало до падналия воин. Лицето й издаваше ужаса, с който я изпълваше гледката на осакатеното кървящо тяло. Но тя продължаваше да държи оръжието, подхвърлено й от Черити, опряно в челото на припадналия.
Черити предпазливо се наведе над мегавоина. Той беше жив. Противно на всякаква логика гръдта под овъглената черна дреха се надигаше и спускаше на бавни, тежки тласъци. Повечето от раните му бяха спрели да кървят, някои не изглеждаха вече така опасни както допреди малко.