Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Вижте, господин Линдзи, купих само две цигари за нас — възкликна завърналият се при мен Прабакер и ми поднесе едната със замах.
— Това е Индия, страната на бедняците. Тук няма нужда да се купува цял пакет цигари. Една цигара само можеш да купиш. И няма нужда да купуваш кибрит.
Той се наведе и дръпна тлеещото конопено въже, окачено на една кука на телеграфния стълб до сергията, и издуха пепелта от края му. Оранжевото живо въгленче се показа отдолу и той си запали цигарата от него.
— Какво приготвя той? Какво дъвчат в тези листа?
— Нарича се паан. Това най-отлично на вкус и за дъвчене. Всички в Бомбай дъвчат и плюят, дъвчат и пак плюят, няма проблеми, денем и нощем също. Много полезно за здравето, много дъвчене и голямо плюене. Искате ли да пробвате? Ще ви взема.
Кимнах и го оставих да поръча не толкова заради новото усещане от паана, колкото заради предоставеното ми оправдание да остана там още малко и да погледам Карла. Тя се държеше толкова непринудено, съвсем като у дома си, бе органична част от улицата и непостижимото познание за нея. Онова, което ме озадачаваше навсякъде около мен, за нея като че бе ежедневие. Спомних си за чужденеца в бордея — мъжа, когото видях от прозореца на автобуса. Също като него, и тя изглеждаше спокойна и доволна в Бомбай. Изглеждаше на мястото си. Завиждах й за топлотата и одобрението, което предизвикваше у околните.
Но нейната съвършена хубост привличаше по-силно погледа ми. Гледах я, непознатата, и всяко следващо издихание се откъсваше с все по-големи усилия от гърдите ми. Щипци стегнаха сърцето ми като в здрав юмрук. Един глас в кръвта ми повтаряше да, да, да… Древните санскритски легенди разказват за любов, отредена от съдбата, за кармична връзка между душите, предопределени да се срещнат, да се сблъскат и да се запленят взаимно. Легендите разказват, че любимата се разпознава веднага, защото е обичана във всеки жест, във всяко изражение на мисли, във всяко движение, всеки звук и всяко настроение, играещо в очите й. Преданието твърди, че я разпознаваме по крилете — криле, които само ние виждаме, и по това, че копнежът за нея убива всяко друго любовно желание.
Същите легенди предупреждават, че такава съдбовна любов понякога може да се превърне в лудост и да обсеби едната, само едната от двете души, предопределени една за друга от съдбата. Но мъдростта в някакъв смисъл е обратното на любовта. Любовта оцелява в нас точно защото не е мъдра.
— А, вие гледате онова момиче — отбеляза Прабакер, когато се върна с паана и проследи погледа ми. — Вие мислите, че тя красива, на? Казва се Карла.
— Познаваш ли я?
— О, да! Карла нея познават всички — прошушна той с театрален шепот, толкова силен, че се побоях да не би тя да го е чула. — Искате да се запознаете с нея?
— Да се запозная?
— Ако искате, аз говоря с нея. Искате да станете с нея приятели?
— Какво?
— О, да! Ние с Карла приятели и вие с нея също станете приятели, така мисля. Може би ще спечелите много пари за уважаемия вас от бизнес с Карла. Може би ще станете такива добри и близки приятели, че ще правите много сексове заедно и се наслаждава на ваши тела в пълнота. Сигурен съм, че вие ще имате приятелска наслада.
Той потъркваше ръце една в друга, а червените сокове на паана бяха оцапали зъбите и устните на усмивката му. Наложи се да го стисна над лакътя, за да му попреча да отиде при нея още там, докато тя бе сред приятелите си.
— Не! Спри! За Бога, Прабакер, по-тихо. Ако искам да се запозная с нея, сам ще я заговоря.
— О, аз разбира — отвърна той сконфузено. — Това чужденците наричат любовна увертюра, нали?
— Не, любовна увертюра е… Няма значение какво е!