Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— О, хубаво! За мен няма значение любовни увертюри, господин Линдзи. Аз съм индиец, а ние, индийците, ние не се занимава с любовни увертюри. Ние направо вкарва и помпа. О, да!
Беше прегърнал въображаема жена и я блъскаше с кльощавия си ханш, а оцапаната с червен сок усмивка не слизаше от лицето му.
— Я престани! — сгълчах го аз и се озърнах да проверя дали Карла и приятелите й не го гледат.
— Добре, господин Линдзи — въздъхна той и забави ритмичните си движения, докато най-сетне спря. — Но пак мога направя добро предложение за ваша дружба на госпожица Карла, ако желаете?
— Не! Тоест не, благодаря. Не искам да й правя предложения: Аз… Господи, какъв е смисълът? Само ми кажи… Мъжът, с когото тя говори в момента, на какъв език говори?
— Той говори на хинди, господин Линдзи. Изчакайте една минута, аз ви кажа какво той говори.
Той мина от другата страна на сергията, присъедини се съвсем непринудено към групата и се наведе да слуша. Никой не му обърна внимание. Той закима, разсмя се заедно с другите и след малко се върна.
— Той разказва една много смешна история за инспектор от Бомбайска полиция, много голям важен човек в района. Тоя инспектор затворил един много умен човек в негов затвор, но умник убедил инспектор пак да го пусне, защото казал на инспектор, че имал злато и скъпоценни камъни. Не само това, но когато той на свобода, умник продал на инспектор злато и скъпоценни камъни. Но те не били истинско злато и истински скъпоценни камъни. Те били имитациите и много евтино, не истински неща. И най-лошата пакост, умник живял в къща на инспектор една седмица преди да продаде неистински камъни. И се носи голям слух, че умник правил секси бизнес с жената на тоя инспектор. Сега инспектор луднал и толкова бесен, че всички бягат, като го видят.
— Откъде я познаваш? Тя тук ли живее?
— Кого да познавам, господин Линдзи, жена на инспектор?
— Не, разбира се, че не! Говоря за момичето… Карла.
— Нали знаете — замисли се той и за пръв път се намръщи. — В този Бомбай има много момичета. — Ние само на пет минути от ваш хотел. За тези пет минути ние видели стотици момичета. След пет минути още, още повече стотици момичета. На всеки пет минути още повече стотици момичета. След малко разходка ние ще видим стотици и стотици и стотици и стотици.
— О, стотици момичета, страхотно! — прекъснах го ехидно. Гласът ми прозвуча много по-силно, отколкото исках. Огледах се. Неколцина души ме наблюдаваха с неприкрито презрение. Продължих по-тихо: — Не ми трябват стотици момичета, Прабакер. Просто съм… любопитен, за… за това момиче, ясно?
— Ясно, господин Линдзи. Аз всичко ще ви кажа. Карла, тя прочут бизнесмен в Бомбай. Много дълго тя тук. Мисля пет години може би. Тя има една малка къща, не е далече. Всички познават Карлата.
— Откъде е?
— Германка, мисля, нещо такова.
— Но говореше като американка.
— Да, говори, но тя от Германка, или такова като Германка. Но сега вече е почти съвсем индийска. Вие сега иска ядете вашта храна?
— Да, само минутка.
Групата млади приятели се сбогува с останалите край сергията за паан и се сля със сновящата насам-натам тълпа. Карла също тръгна с тях — вървеше, с гордо вдигната глава и с тази нейна странна, почти дръзко изправена стойка. Гледах я, докато човешкият прилив не я погълна, но тя не се обърна.
— Знаеш ли мястото, което се нарича „При Леополд“? — попитах Прабакер, когато дойде при мен и ние продължихме по пътя си.
— О, да! Това чудесно и прекрасно място, бирария „При Леополд“. Пълно с най-чудесни и прекрасни хора, много, много хубави и прекрасни хора. Всякакви чужденци можеш там намериш, всички прави добър бизнес. Секси бизнес и дрога бизнес, и пари бизнес, и черна борса бизнес, и голи снимки, и контрабанда бизнес, и паспорт бизнес, и…
— Добре, Прабакер, разбрах.
— Искате да отидем там?
— Не. Може би по-късно. — Спрях се и Прабакер също спря до мен. — Слушай, как ти викат твоите приятели? Тоест, как ти е името на галено, вместо Прабакер?
— О, да, галено име има също. Мойто галено име Прабу.
— Прабу… Харесва ми.
— То означава Син на светлината или такова подобно. Хубаво име.
— Да?
— Хубаво име, да.
— А вашето хубаво име, господин Линдзи, то не много хубаво, ако извинявате, че ви казвам в очите. Не ми харесва такова дълго и някакво пискливо име, за индийски хора говоря.
— Не ти харесва, значи?
— Прощавайте, че казвам, ама не. Никак даже. Ни най-малко. Нито даже мъничко ей толкова…