Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Въпреки че Темпър не можеше да бъде сигурен, тогава му се бе сторило, че устните на жената бяха оформили думите „освободи ме“. Така бе приключил животът на последния Свещен Фалад на Убарид.
Темпър прокара пръст по белега с формата на полумесец, който започваше от лявото му слепоочие и стигаше до брадичката. Вдиша дълбоко, за да се успокои. Насили се да види самия себе си през очите на Чейс и видя един пречупен ветеран, твърде некомпетентен или затъпял от пиянство, за да се издигне в ранг, по-висок от редник, въпреки че бе прекарал целия си живот в армията. Все пак точно това бе ролята, която бе избрал да играе. Темпър каза, с тих и равен глас:
— Само ме отвращават, това е всичко.
Чейс го зяпна, смутен от чувството, прокраднало се в гласа му, след което се намръщи заради намекнатата критика, отправена към Имперския Трон.
Посочи към един укрепен пост на стражевата охрана.
— Отменен си, старче.
Освободен от служба, Темпър окачи копието, туниката и униформената си ризница от варена кожа в оръжейната на казармата. Намести парцалите, обвити около краката му, след което развърза и наново завърза кожените каиши на военните си сандали.
Затърси единствения лукс, който си позволяваше — едно набръчкано, но добре излъскано филцово палто от Фалар. Беше в офицерската стая, смачкано на една пейка под широкия дирник на Ларкин. Когато видя това, Темпър понечи да се обърне и да си тръгне. Ларкин много добре знаеше кога свършва смяната и бе седнал на палтото с целта да го предизвика. Темпър нямаше избор и трябваше да реагира.
Ларкин председателстваше на голямата маса, а другите стражи се бяха събрали около него, застанали рамо до рамо, вторачени в нелакираните летви, върху които бяха подредени емайлираните игрални плочици — Костите. Никой не обръщаше внимание на играта, защото Ларкин наближаваше развръзката на една от своите протяжни истории.
Темпър се облегна на правоъгълната греда, която минаваше за каса на вратата и скръсти ръце. Ларкин се бе върнал от дженабакъзкия7 фронт само преди месец, прехвърлен на гарнизонна служба заради раняване в крака и Темпър бе сигурен, че вече знаеше наизуст всяка една битка, в която мъжът бе участвал.
— Беше в Леса Черното Псе — провлачи той, умишлено удължавайки разказа, който очевидно бе един от любимите му.
Стражите кимнаха и зачакаха, знаейки какво щеше да последва, но въпреки това наслаждавайки се на очакването.
— Пурпурната гвардия…
Войниците, млади и гладни за вълнения поради това, че постът им бе толкова далече от бойното поле, се спогледаха. Някои поклатиха смаяно глави. Дори Темпър трябваше да признае, че го почувства — трепетът на разпознаване и страх, предизвикан от това име. Отрядът от наемници, положили клетва да разрушат Империята. Силата, която бе нанесла първата голяма загуба на Малаз, отблъсквайки нашествието на Стратем и която сега се противопоставяше на Империята на четири континента.
— Кой виждаш? — попита един страж на име Кълън, който бе роден на острова и твърдеше, че като младеж е участвал в пиратски набези край брега на Стратем. Ларкин кимна, Темпър също го направи. Добър въпрос, който можеше да зададе само човек, знаещ достатъчно, за да попита.
Ларкин прочисти гърлото си и се впусна обратно в разказа си:
— Беше масова атака; офанзива, която целеше да ги изтикаме от гората и да отворим път на юг до долината Риви. Главнокомандващият, Под-Юмрук и благородник от Дал Хон, ни строи в три колони, за да изтъним редиците им — числено превъзходство, нали разбирате. Гвардията бе съставена от местни кадри, мъже от дженабакъзките племена, наречени баргасти, граждани, мъже от милицията, лесничеи и подобна паплач. През деня беше лесно. Напредвахме пет дни, а те се топяха пред нас. Толкова за непобедимата Гвардия! Разбира се, някои баргасти и лесничеи стреляха по нас докато пресичахме потоци и прекосявахме неравен терен, но се разбягваха като страхливци при нашите контраатаки. Тогава дойде шестата нощ…
Темпър можеше само да поклати глава при тази смайваща глупост — напредване в колонен строй в непроверена дълбока гора. Разбира се, че им бяха позволили да напреднат. Разбира се, че гвардейците, превъзхождани числено, бяха избягвали директни схватки. И накрая, след като колоните бяха изолирани и отдалечени достатъчно една от друга, за да се изключи възможността от подкрепления, гвардейците бяха атакували.
Стражите закимаха разпалено, възмутени от тази срамна стратегия, а на Темпър му се прииска да изкрещи: не слушайте този проклет глупак! Но беше сам. Въпреки че бе надут задник, Ларкин бе популярен, бе участвал в скорошни битки в далечни земи и се наслаждаваше на това да бъде център на вниманието. Темпър знаеше, че по-младите стражи не харесваха или не разбираха мълчанието му и някои дори бяха започнали да се съмняват, че той бе участвал във военни действия.
7
В хартиеното издание е генабакския фронт. Тук са спазени специфичните наименования известни на читателите от поредицата „Малазанска книга на мъртвите“, издание на Бард. — Бел. Dave