Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Много хора твърдят, че цялата идея за изгубения оазис е тъкмо това — продължи той. — Просто една идея, мечта, плод на въображението, нищо по-осезаемо от пустинен мираж… Надявам се, че доказателствата, с които ви запознах тази вечер, ще ви убедят: основата за всички тия истории, уехат сещат, със сигурност е съществувал и се е смятала от древните египтяни за култов център с първостепенно значение. А дали местоположението му може някога да се открие, е друг въпрос. Алмаши, Багнолд, Клейтън, Нюболд — всички те са избродили Гилф Кефир, но са се върнали с празни ръце. В по-ново време сателитното наблюдение и въздушните снимки също не дадоха никакъв резултат.
Отново хвърли поглед към образа на екрана и пак се усмихна тъжно, макар че очите му издаваха нещо по-близко до умората, ако не и до пълното изтощение.
— Пък може би е по-добре така — замислено промърмори той. — Толкова голяма част от планетата днес е изследвана, картографирана, проучена и разголена, лишена от чара си, че светът някак си става по-интересен, ако поне едно малко негово ъгълче остава все още недостъпно за нас. В момента уехат сещат остава точно това — един скрит оазис. Благодаря ви.
Седна, съпроводен от разпокъсани и вяли ръкопляскания. Изключение правеше само дебелият, който единствен проявяваше истинско разбиране, ръкопляскаше енергично, а после стана на крака и с признателно помахване се изниза през вратата. Приятелката на Флин, Марго се изправи и дойде при катедрата.
— Каква възхитителна лекция! — възкликна тя; обръщаше се към цялата аудитория с високия глас на учителка. — Ако питаха мене, аз веднага бих тръгнала с автобуса към Гилф Кебир да огледам мястото добре.
Мълчание.
— Професор Броуди любезно се съгласи да отговори на всички ваши въпроси. Както казах и по-рано, той е един от водещите световни специалисти по археологията на Сахара, автор на сериозното изследване „Древният Египет и Западната пустиня“… така че нека се възползваме от възможността да сме с него.
Ново мълчание, прекъснато от човека, който през повечето време бе спал:
— Професор Броуди, смятате ли, че Тутанкамон е бил убит?
След като отведоха туристите на вечеря, Флин прибра бележките и лаптопа си. Марго кръжеше около него.
— Не мисля, че останаха особено очаровани — каза той.
— Глупости — възрази Марго. — Бяха абсолютно… смаяни.
Той беше изнесъл лекцията само заради нея — стари приятели от университета и т.н., — пое ангажимента в последната минута, след като едно друго мероприятие се беше провалило. Виждаше, че тя се притеснява заради хората, които беше довела, затова се пресегна и я потупа по лакътя.
— Не се тревожи за това, Марги. Повярвай ми, имал съм и много по-лоши случаи.
— Ти поне трябваше да ги изтърпиш само половин час — въздъхна тя. — А аз съм с тях през следващите десет дена. Дали е бил убит Тутанкамон! Господи, щях да потъна в земята…
Той закопча чантата на лаптопа, засмя се и тръгнаха да излизат. Марго пъхна ръката си в неговата. Когато стигнаха до вратата, откъм външното фоайе внезапно изригна нестройна какофония от кларнети и барабани — имаше сватба. Процесията — жених и невяста, приветствани от тълпа ръкопляскащи роднини и видео оператор, който вървеше заднишком и даваше указания.
— Божичко, виж й роклята — измърмори Марго. — Прилича на пръскащ се снежен човек.
Флин не отговори, очите му не бяха насочени към младоженците, а към задната част на групата. Едно момиченце, на не повече от десет-единайсет, подскачаше, за да види какво става. Беше развълнувано и хубаво, с люшкаща се дълга черна коса. Също като…
— Какво ти е, Флин?
Той се беше опрял на рамката на вратата и бе стиснал ръката на Марго, за да не падне. По врата и челото му блестеше пот.
— Флин?
— Добре съм — смънка той смутено, изправи се и пусна ръката й. — Нищо ми няма.
— Бял си като платно.
— Добре съм, честна дума. Само съм уморен. Трябваше да хапна нещо, преди да изляза.
Усмихна й се, но не много убедително.
— Ще те заведа на вечеря — предложи Марго. — Да ти се вдигне кръвната захар. След тази вечер това е най-малкото, което мога да направя.
— Благодаря ти, Марги, но ако нямаш нищо против, ще тръгна направо за вкъщи. Имам да проверявам много писмени работи.
Беше лъжа и той разбираше, че и Марго го вижда.