Микро

— Е, аз съм дотук — рече тя. — Ще се видим по-късно. Виж, ако говориш с брат си, питай го защо фармацевтични компании са вложили толкова пари в микророботика, става ли? Просто ми е любопитно.

И тя мина през летящите врати.

Вечерта Питър се върна в лабораторията. Трябваше да храни кобрата веднъж на три дни и обикновено го правеше вечер, тъй като кобрите бяха нощни създания. Беше осем часът и осветлението бе приглушено, когато той пусна гърчещия се бял плъх в кутията и затвори капака. Плъхът моментално се сви в ъгъла и замръзна. Помръдваше единствено носът му. Змията бавно се разви и се обърна към него.

— Мразя тази гледка — каза Рик Хътър. Беше приближил зад гърба му.

— Защо?

— Ужасно жестоко е.

— Всеки трябва да се храни, Рик.

Кобрата атакува и заби зъби в тялото на плъха. Гризачът потръпна и след миг рухна.

— Ето затова съм вегетарианец — каза Рик.

— Не вярваш ли, че и растенията имат чувства? — попита Питър.

— Само не започвай с това. Като Джени си.

Проучването на Джени беше върху общуването между растения и насекоми чрез феромони — химикали, отделяни от живите организми с цел предизвикване на определени реакции. През последните двайсет години тази област беше отбелязала невероятни успехи. Джени твърдеше, че растенията трябва да се възприемат като активни и интелигентни създания, които малко се различават от животните. И много й харесваше да дразни Рик.

— Това е нелепо — заяви Рик. — Грахът и бобът нямат чувства.

— Разбира се, че нямат — с усмивка отвърна Питър. — Защото вече си убил растението — по най-безсърдечен начин, за да си напълниш стомаха. Просто се преструваш, че не е крещяло от болка, докато си го убивал. Защото не искаш да си признаеш, че си хладнокръвен убиец на растения.

— Абсурд.

— Видовизъм2 — отвърна Питър. — И ти много добре го знаеш.

Усмихваше се, но в думите му имаше истина. Питър с изненада забеляза, че Ерика и Джени също са в лабораторията. Малцина от специализантите работеха вечер. Какво ставаше?

Ерика Мол стоеше при дъската за дисекции и внимателно разрязваше черен бръмбар. Тя бе колеоптеролог — иначе казано, ентомолог със специалност бръмбари. Както сама признаваше, това беше начин да сложи край на разговор на някое парти. („С какво се занимавате?“ „Изучавам бръмбари.“) В действителност обаче бръмбарите играеха много важна роля в екосистемата. Те представляваха една четвърт от всички известни на науката видове. Преди години един репортер бе попитал прочутия биолог Дж. Б. С. Холдейн какво заключение би направил за Създателя от творението му и той бе отговорил: „Има изключителна страст към бръмбарите.“

— С какво се занимаваш? — попита я Питър.

— Това е бръмбар бомбардировач — отвърна Ерика. — От онези австралийските, дето пръскат така ефективно.