Микро
- Автор: Крайтон Майкл, Престон Ричард
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978–954–655–287–7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Микро». Краткое содержание книги:
Седем специализанти биолози от Кеймбридж, Масачузетс, са привлечени от новооснована компания, занимаваща се с биотехнологии. „Наниджен Майкротекнолъджис“ ги изпраща в своята загадъчна лаборатория на Хаваите, като им обещава достъп до средства, които ще открият нови хоризонти пред науката. Но щом се озовават в джунглите на Оаху, младите учени попадаш във враждебна среда, в която изненадите и опасностите дебнат на всяка крачка. Въоръжени единствено с познанията си за природата, те се превръщат в жертва на невероятно мощна и необуздана технология. За да оцелеят, трябва да овладеят оръжията на самата природа.
„Микро“ изправя природа срещу технологии в типичния за Крайтън стил. Довършен от автора на научнопопулярна литература Ричард Престън, този рушащ границите трилър смесва научните факти със завладяваща художествена измислица, за да създаде поредния вълнуващ технологичен шедьовър.
Вселена, която е твърде малка, за да се види, но е твърде опасна, за да се подмине…
Дани Мино влезе в лабораторията, размахвайки ръце. Червендалест и кръгъл, той бе облечен със спортно сако от туид с кръпки на лактите, крещяща вратовръзка и торбести панталони; имаше вид на типичен достолепен английски професор. А това бе далеч от истината. Мино пишеше докторат върху научните изследвания — бъркоч от психология и социология с щедри дози френски постмодернизъм. Имаше научни степени по биохимия и сравнителна литература, но сравнителната литература бе надделяла; цитираше Бруно Латур, Жак Дерида, Мишел Фуко и други, които смятаха, че обективна истина не съществува, а единствената истина е онази, която е наложена. Мино беше в лабораторията, за да завърши някакъв труд по „научни лингвистични кодове и трансформация на парадигмата“. На практика това означаваше, че досаждаше на всички, тормозеше хората и записваше разговорите между специализантите, докато работеха.
Всички го презираха. Имаше чести обсъждания защо изобщо Рей Хох се е съгласил да го пусне в лабораторията. Накрая някой го попита направо. „Защото е братовчед на жена ми — беше отвърнал Рей. — И никой друг не го иска.“
— Стига бе, хора, никой в тая лаборатория не работи толкова късно, а ето че всички сте тук — каза Мино и отново размаха ръце.
Джени изсумтя презрително.
— Ръкомахник.
— Чух — каза Мино. — Какво означава това?
Джени му обърна гръб.
— Какво означава това? Не ми обръщай гръб.
Питър отиде при него.
— Ръкомахник е някой, който не е развил напълно идеите си и не може да ги защитава — обясни той. — И когато се представя на някоя конференция и стигне до местата, които не е развил, започва да ръкомаха и да говори бързо. Така, както някои размахват ръце и казват „и така нататък, и така нататък“. В науката ръкомахането означава, че нямаш доводи.
— Изобщо не правя това — махна с ръка Мино. — Семиотиката е абсолютно изопачена.
— Аха.
— Но както е казал Дерида, технопреводът е много трудно нещо. Просто се опитвам да посоча всички ви чрез жест. Какво става?
— Не му казвай — обади се Рик. — Ще поиска да дойде.
— Разбира се, че искам да дойда — заяви Мино. — Аз съм хронистът на живота в тази лаборатория. Трябва да дойда. Къде отивате?
Питър накратко му разказа историята.
— О, определено идвам. Пресечната точка между наука и търговия. Покваряването на златната младеж. О, задължително ще присъствам.
Питър си вземаше кафе от машината в ъгъла, когато Ерика отиде при него.
— Какво ще правиш по-късно?
— Не знам, защо?
— Мислех си да прескоча до вас.
Гледаше го право в очите. Нещо в директния й подход го накара да се отдръпне.
— Не знам, Ерика — каза той. — Може да остана до късно.
Като в същото време си мислеше: „Минаха три седмици от последния път.“
— Аз пък почти приключих — рече тя. — А е едва девет.
— Не знам. Ще видим.
— Предложението не ти ли допада? — Ерика продължаваше да го гледа изпитателно.
— Мислех, че се виждаш с Амар.
— Харесвам много Амар. Той е страшно интелигентен. Харесвам и теб. Винаги съм те харесвала.
— Може би ще поговорим по-късно — каза той, наля мляко в кафето си и се оттегли с такава бързина, че го разля.
— Надявам се — рече тя след него.
— Проблем с кафето? — попита Рик Хътър, погледна Питър и се ухили. Държеше лабораторен плъх под една халогенна лампа и мереше подутата му задна лапа с малък шублер.
— Не — отвърна Питър. — Аз такова… изненадах се колко е горещо.
— Аха. Изненадващо горещо.
— Това карагенан3 ли е? — смени темата Питър. Карагенанът бе обичайното средство за предизвикване на оток в лапата на опитното животно. Това беше стандартният начин, използван в лабораториите по цял свят за изучаване на възпалителни процеси.
— Точно така — отвърна Рик. — Инжектирах карагенан, за да подуя лапата. После третирах крака с екстракт от кората на Himatanthus sucuuba, екваториално дърво със средни размери, и сега — надявам се — демонстрираме противовъзпалителните му възможности. Вече го демонстрирах със смолата на дървото. Химатантът е изключително дърво, може да лекува рани и язва. Шаманите от Коста Рика казват, че има антибиотични свойства и помага срещу треска, рак и паразити, но още не съм проверил тези твърдения. Но няма съмнение, че екстрактът от кората лекува отока на този плъх със забележителна бързина.
3
Сулфатни полизахариди, извличани от червени водорасли. — Б.пр.