Микро
- Автор: Крайтон Майкл, Престон Ричард
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978–954–655–287–7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Микро». Краткое содержание книги:
Седем специализанти биолози от Кеймбридж, Масачузетс, са привлечени от новооснована компания, занимаваща се с биотехнологии. „Наниджен Майкротекнолъджис“ ги изпраща в своята загадъчна лаборатория на Хаваите, като им обещава достъп до средства, които ще открият нови хоризонти пред науката. Но щом се озовават в джунглите на Оаху, младите учени попадаш във враждебна среда, в която изненадите и опасностите дебнат на всяка крачка. Въоръжени единствено с познанията си за природата, те се превръщат в жертва на невероятно мощна и необуздана технология. За да оцелеят, трябва да овладеят оръжията на самата природа.
„Микро“ изправя природа срещу технологии в типичния за Крайтън стил. Довършен от автора на научнопопулярна литература Ричард Престън, този рушащ границите трилър смесва научните факти със завладяваща художествена измислица, за да създаде поредния вълнуващ технологичен шедьовър.
Вселена, която е твърде малка, за да се види, но е твърде опасна, за да се подмине…
— Направо фантастично — рече той.
Питър също погледна през лупата. Под увеличение самолетът — или каквото там беше — изглеждаше изящен и красив, изпълнен с детайли. Пилотското място имаше изумително сложни уреди за управление — толкова миниатюрни, че беше трудно да си представи как са били изработени. Амар явно си мислеше същото.
— Може би е лазерна литография — каза той. — По същия начин се правят компютърните чипове.
— Но това самолет ли е?
— Не ми се вярва. Няма задвижване. Не знам. Може би е просто някакъв модел.
— Модел? — повтори Питър.
— Най-добре да попиташ брат си — каза Амар и тръгна към работната си маса.
Питър се свърза с Ерик на мобилния му телефон. На заден план се чуваха високи гласове.
— Къде си? — попита той.
— На Мемориъл Драйв. Страшно ни харесаха в МТИ. Разбират за какво говорим.
Питър му описа малкия предмет, който беше намерил.
— Не бива да е у теб — рече Ерик. — Това е фирмена тайна.
— Но какво представлява?
— Всъщност това е тестов модел — отвърна брат му. — Един от първите модели на технологиите ни. Това е робот.
— Струва ми се, че си има пилотска кабина с малко кресло и инструменти, сякаш някой може да седне там…
— Не, не. Това, което виждаш, е слотът за миниатюрното захранване и контролния модул. За да можем да го управляваме дистанционно. Нали ти казвам, Питър, това е бот. Едно от първите доказателства за способностите ни в областта на миниатюризацията. Никой друг не може да се похвали с подобни постижения. Смятах да ти го покажа, ако имахме време, но… виж, предпочитам да не го показваш много, поне засега.
— Разбира се, няма проблем. — Нямаше смисъл да му казва за Амар.
— Вземи го, когато дойдеш да ни видиш на Хаваите — каза Ерик.
Рей Хох, шефът на лабораторията, дойде и до края на деня преглежда статии в кабинета си. Смяташе се за проява на лош вкус специализантите да обсъждат други работни ангажименти в присъствието на професор Хох, затова към четири следобед всички се отбиха в „Люси Дели“ на Мас Авеню. Събраха се на една малка маса и започна оживена дискусия. Рик Хътър продължаваше да твърди, че университетът е единственото място, където човек може да се занимава с почтена изследователска дейност. Никой не му обръщаше внимание; интересът на всички беше насочен към твърденията на Вин Дрейк.
— Добър беше — каза Джени Лин. — Само че си беше чиста реклама.
— Да, но поне в едно отношение беше прав — обади се Амар Сингх. — Откритията наистина следват новите инструменти.
Ако разполагат с еквивалента на нов тип микроскоп или някаква техника на полимеразна верижна реакция, доста бързо ще направят куп открития.
— Но възможно ли е наистина да става дума за най-добрите условия за изследвания в света? — зачуди се Джени Лин.
— Можем да проверим сами — отвърна Ерика Мол. — Казаха, че ще поемат пътя.
— Как е на Хаваите по това време на годината? — поинтересува се Джени.
— Не мога да повярвам, че се връзвате на всичко това — промърмори Рик.
— Там винаги е хубаво — каза Керън Кинг. — Занимавала съм се с таекуондо в Кона. Беше великолепно. — Керън беше страстен почитател на бойните спортове и вече се беше преоблякла в екипа за вечерната тренировка.
— Чух директорката да казва, че щели да наемат сто души до края на годината — каза Ерика Мол, мъчейки се да отдалечи разговора от Керън и Рик.
— И какво? Това трябва да ни уплаши или съблазни, така ли?
— Или и двете? — предположи Амар Сингх.
— Имаме ли някаква представа каква точно е технологията, с която твърдят, че разполагат? — попита Ерика. — Питър, ти знаеш ли нещо?
— От професионална гледна точка ще бъде голяма глупост, ако първо не си защитите дисертациите — каза Рик Хътър.
— Нямам представа — каза Питър и хвърли поглед към Амар, който само кимна мълчаливо.
— Честно казано, любопитно ми е да видя за какво става дума — обади се Джени.
— На мен също — съгласи се Амар.
— Погледнах сайта им — каза Керън Кинг. — Там пише, че правят специализирани роботи на микро и нанониво. Това означава от милиметри до хилядни от милиметъра. Имат рисунки на роботи, които изглеждат големи около четири-пет милиметра. А до тях други, два пъти по-малки, някъде около два милиметра. Изглеждат много подробни. Без никакви обяснения как точно са произведени.