Микро
- Автор: Крайтон Майкл, Престон Ричард
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978–954–655–287–7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Микро». Краткое содержание книги:
Седем специализанти биолози от Кеймбридж, Масачузетс, са привлечени от новооснована компания, занимаваща се с биотехнологии. „Наниджен Майкротекнолъджис“ ги изпраща в своята загадъчна лаборатория на Хаваите, като им обещава достъп до средства, които ще открият нови хоризонти пред науката. Но щом се озовават в джунглите на Оаху, младите учени попадаш във враждебна среда, в която изненадите и опасностите дебнат на всяка крачка. Въоръжени единствено с познанията си за природата, те се превръщат в жертва на невероятно мощна и необуздана технология. За да оцелеят, трябва да овладеят оръжията на самата природа.
„Микро“ изправя природа срещу технологии в типичния за Крайтън стил. Довършен от автора на научнопопулярна литература Ричард Престън, този рушащ границите трилър смесва научните факти със завладяваща художествена измислица, за да създаде поредния вълнуващ технологичен шедьовър.
Вселена, която е твърде малка, за да се види, но е твърде опасна, за да се подмине…
Настъпи кратко мълчание.
— Добре, аз ще лапна въдицата — каза някой. — Кой разполага с новите инструменти?
— Ние — отвърна Вин. — Ние от „Наниджен Майкротекнолъджис“. Нашата компания има инструменти, които ще определят границите на научните открития през първата половина на двайсет и първи век. Не се шегувам. Не преувеличавам. Казвам ви самата истина.
— Доста претенциозно твърдение — обади се Рик Хътър. Беше се облегнал на стената и държеше картонена чашка кафе.
Вин Дрейк го изгледа спокойно.
— Не правим претенциозни твърдения без основателни причини — рече той.
— И какви точно са тези инструменти? — не се предаваше Рик.
— Това е фирмена тайна — отвърна Вин. — Ако искате да научите, подписвате декларация за поверителност, идвате на Хаваите и виждате с очите си. Ще поемем пътните ви разходи.
— Кога?
— Когато сте готови. Ако искате, още утре.
Вин Дрейк бързаше. Завърши презентацията си и всички излязоха на Дивинити Авеню, където бяха паркирани фераритата. Следобедният октомврийски въздух малко хапеше, дърветата сякаш горяха в ръждивочервени и оранжеви пламъци. Хаваите изглеждаха като някакъв друг свят, на милиони километри от Масачузетс.
Питър забеляза, че Ерик не слуша. Беше прегърнал Алисън Бендър и се усмихваше, но мислите му бяха зареяни някъде другаде.
— Ще позволите ли да поговорим по роднински? — обърна се Питър към Алисън. Грабна брат си за ръката и го поведе по улицата надалеч от другите.
Питър беше с пет години по-млад от Ерик. Винаги се бе възхищавал на брат си и малко завиждаше на способността му без никакви усилия да се справя с всичко, било то спорт, момичета или научни занимания. Ерик сякаш никога не се напрягаше, не се потеше и не се тормозеше. Независимо дали ставаше дума за плейоф, устен изпит или докторат, той винаги знаеше как да се справи. Винаги беше уверен, никога не проявяваше безпокойство.
— Алисън изглежда готина — каза Питър. — Откога ходите?
— От два месеца — отвърна Ерик. — Да, готина е.
Думите му обаче не прозвучаха особено ентусиазирано.
— Има ли някакво „но“?
Ерик сви рамене.
— Не, просто реалност. Алисън е магистър по бизнес администрация. Адски е делова и може да бъде доста сурова. Нали се сещаш — „татко искаше момче“.
— Доста е красива за момче.
— Да, красива е — съгласи се Ерик, но пак със същия тон.
Питър реши да опипа почвата.
— А как стоят нещата с Вин?
Винсент Дрейк имаше малко нечиста репутация. На два пъти му бяха повдигани обвинения за закононарушения, но и двата пъти излезе чист, макар никой да не знаеше как точно. На Дрейк се гледаше като на упорит, умен и безскрупулен, но най-вече — като на преуспял човек. Питър се изненада, когато Ерик започна да работи за него.
— Вин няма равен в намирането на пари — отвърна брат му. — Презентациите му са блестящи. И никога не остава с празни ръце, както се казва. — Ерик сви рамене. — Приемам негативната страна. Готов е да каже всичко, само и само да постигне своето. Но напоследък е… ами… по-внимателен. Държи се повече като президент.
— Значи той е президент на компанията, Алисън е изпълнителен директор, а ти…?
— Вицепрезидент, отговарящ за технологиите — отвърна Ерик.
— И как е?
— Идеално. Харесва ми да отговарям за технологиите. — Той се усмихна. — И да карам ферари…
— Какви са тези ферарита? — попита Питър, докато приближаваха колите. — Какво ще правите с тях?
— Ще пътуваме по Източния бряг — отвърна Ерик. — Ще спираме при по-големите университетски лаборатории по пътя и ще изнасяме малкото си представление за събуждане интереса на кандидатите. А после ще предадем колите в Балтимор.
— Ще ги предавате ли?
— Под наем са — обясни Ерик. — Просто за привличане на вниманието.
Питър погледна тълпата около колите.
— Работи.
— Аха, и ние така си помислихме.
— Значи сега наистина набирате хора.
— Наистина набираме хора.