Микро

В ума на Питър моментално се появи образът на русата жена, прегърнала Ерик през кръста.

— Вижте — рече тя, — кога най-рано можете да стигнете до Хаваите?

— Полетът ни е утре сутринта — отвърна Питър.

— Можете ли да дойдете днес?

— Не зная, аз…

— Важно е.

— Ами ще проверя полетите…

— Всъщност позволих си да ви резервирам място в самолет, който отлита след два часа. Ще успеете ли да го хванете?

— Мисля, че да… За какво става дума?

— Боя се, че имам тревожни новини, Питър. — Тя замълча за момент. — Във връзка с брат ви.

— В смисъл?

— Изчезна.

— Изчезнал ли? — Питър остана като треснат. Нищо не разбираше. — Как така е изчезнал?

— От вчера — каза Алисън. — Станал инцидент с катер. Не зная дали ви е казвал, че си взе катер „Бостън Уейлър“? Както и да е, вчера отиде с него в северната част на острова и е имал технически проблеми… Вълнението било силно, вълните се разбивали в скалите. Двигателят отказал, катерът бил изтласкан към брега…

На Питър му се зави свят. Бутна напред чинията с яйцата. Ерика пребледня и впери поглед в него.

— Откъде научихте това? — попита той.

— На скалите имало хора, видели всичко.

— Какво е станало с Ерик?

— Опитал се да запали двигателя. Не успял. Вълните били високи, лодката щяла да се разбие. Той скочил в океана и заплувал… към брега. Но теченията… така и не успял да стигне до сушата… — Тя пое дъх. — Много съжалявам, Питър.

— Ерик е добър плувец — рече Питър. — Силен плувец.

— Зная. И точно затова продължавам да се надявам, че ще се върне — каза тя. — Но… от полицията ни казаха, че… Искат да говорят с вас веднага щом дойдете.

— Тръгвам — каза той и затвори.

Ерика беше отишла в спалнята и се върна с вече опакования му багаж.

— По-добре да тръгваме, че ще изпуснеш самолета — рече тя.

Прегърна го през рамо и тръгнаха надолу към колата.