Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Още статичен шум.
— Така че ето каква е сделката. Дойде ми до гуша да ви преследвам и няма да позволя да ме размотавате, докато си поправите кораба и започнем нова весела гонитба. Ако през следващите шейсет секунди не обявите пълна и безусловна капитулация, ще изстрелям две торпеда с плазмени бойни глави и ще превърна кораба ви в светеща буца разтопен метал. После ще се върна вкъщи и ще спя сладко цяла нощ.
Статичният шум най-после бе нарушен от момчешки глас, който вероятно принадлежеше на твърде млад човек, за да е избрал вече пиратския живот.
— Не можете да го направите. СВП не е истинско правителство. Законно не можете да ми направите нищо, така че се разкарайте — заяви той, но през цялото време звучеше заплахата напереният му тон да се превърне в писклив пубертетски гласец.
— Сериозно? Това ли е най-доброто, което можеш да измислиш? — заяде се Холдън. — Виж, хайде да забравим за малко споровете кое е законно и каква власт има дадено правителство. Погледни към ладарните показания, които получаваш от моя кораб. Вие сте в грубо скалъпен лекотоварен съд, към който някой е запоил домашно изработено гаусово оръдие. Аз съм в първокласен марсиански торпедоносец с достатъчно огнева мощ да разтопя малка луна.
Гласът от другата страна не отговори.
— Момчета, дори да не ме признавате за представител на властта, може ли поне да се съгласите, че съм в състояние да ви взривя, когато си поискам?
Комуникаторът остана безмълвен.
Холдън въздъхна и потърка гърбицата на носа си. Въпреки кофеина главоболието му отказваше да премине. Без да прекъсва връзката с пиратския кораб, той отвори нов канал към пилотската кабина.
— Алекс, открий огън по онзи съд с предните отбранителни оръдия. Цели се в средата на корпуса.
— Чакайте! — извика хлапето. — Предаваме се! Боже господи!
Холдън се протегна, наслаждавайки се на безтегловността след всичките дни на ускорение, и се ухили. Наистина, днес никой нямаше да бъде надупчен.
— Наоми, обясни на нашите нови приятели как да ти предоставят дистанционен контрол над кораба си, а после ще ги откараме до станция Тихо и ще ги предадем на трибунала на СВП. Алекс, след като двигателите им се включат отново, задай курс за връщане с приятно и удобно 0,5 g. Аз слизам в лазарета, за да се опитам да намеря аспирин.
Холдън разкопча коланите на креслото си и се отблъсна към стълбата. Докато се носеше във въздуха, терминалът му записука. Беше Фред Джонсън, формалният лидер на СВП и техен личен покровител на производствената станция на корпорация „Тихо“, която в момента служеше и за щаб на СВП.
— Хей, Фред, спипах нашите непослушни пирати. Връщам ги, за да ги съдите.
Голямото мургаво лице на Фред се сбръчка в усмивка.
— Това е нещо ново. Да не ти омръзна да ги взривяваш?
— Не, просто най-сетне намерих някой да ми повярва, като казах, че ще го взривя.
Усмивката на Фред се превърна в мръщене.
— Слушай, Джим, не за това ти се обаждам. Искам да се върнеш на Тихо с максимална бързина. На Ганимед става нещо…
3.
Пракс
Праксидики Менг стоеше на входа на хамбара, загледан към нивите с леко полюшващи се листенца, толкова наситено зелени, че бяха почти черни, и се паникьосваше. Куполът се издигаше над него, по-тъмен, отколкото би трябвало. Изкуственото осветление беше спряно, а огледалата… Изобщо не му се мислеше за огледалата.
Проблясъците откъм сражаващите се кораби приличаха на дефекти върху евтин екран — цветове и движения, които не трябваше да са там. Признак, че нещо страшно се бе объркало. Той облиза устни. Трябваше да има начин. Трябваше да има някакъв начин да ги спаси.
— Пракс — подкани Дорис. — Трябва да вървим. Веднага.
Върхът в развитието на нискоресурсните селскостопански култури, Глицин кенон — соя, толкова силно модифицирана, че представляваше съвсем нов вид, — бе смисълът на последните осем години от живота му. Тя беше причината родителите му още да не са видели своята внучка на живо. Тя и още някои неща бяха довели до разпада на брака му. Можеше да види в нивите осемте леко различаващи се сорта изкуствени хлоропласти, всеки от които се опитваше да изработи най-голямо количество протеини на фотон. Ръцете му трепереха. Повръщаше му се.
— Остават може би пет минути до сблъсъка — предупреди Дорис. — Трябва да се евакуираме.
— Не го виждам — измърмори Пракс.
— Приближава се толкова бързо, че когато го видиш, ще е прекалено късно. Всички други вече заминаха. Ние сме последните. Хайде, влизай в асансьора.