Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
Тогава се появи Каролина Амато. Беше излязла от къщи с развети къси коси, пресече улицата и отиде направо там, където Феликс я чакаше, а той си мислеше, че добре се е скрил. Когато застана пред него, го погледна мълчаливо с лъчезарна усмивка. Той преглътна, стисна кутийката в джоба си, отвори уста и нищо не каза.
– Аз също – отговори тя. И след дълъг камбанен звън: – Хареса ли ти?
– Не знам дали мога да го приема.
– Медальонът е мой. Подарил ми го е чичо Сандро, когато съм се родила. Той лично го е донесъл от Египет. Сега е твой.
– А какво ще кажат вкъщи?
– Мой е и сега е твой. Няма да кажат нищо. Това е моят залог.
Хвана го за ръката. В този миг небето падна на земята и Абелар усети само допира до кожата на Елоиза, която го повлече към една безименна уличка, мръсна, но ухаеща на рози и любов, накара го да влезе в къща с отворена врата, безлюдна, камбаните продължаваха да бият, а една съседка викаше през прозореца nuntio vobis gaudium magnum49, Elisabetta, la guerra è finita50! Но влюбените току-що бяха започнали друг вид битка и не можаха да чуят прокламацията.
48 Пиер Абелар (1079–1142) – френски философ и богослов, известен с трагичната си любовна връзка с Елоиза. – Б. пр.
49 Известявам ви голяма радост (лат. ) – началните думи на латинската формула, с която по традиция се обявява изборът на нов папа. – Б. пр.
50 Войната свърши (ит.). – Б. пр.
II. De pueritia51
Добрият воин не може да се влюбва
във всяка срещната индианка,
макар тя да се разкрасява
с бойни цветове.
Черния орел
51 За детството (лат). – Б. пр.
3
Не ме гледай така. Казвам истината дори когато си измислям. Например първият спомен от предишната ми стая, сега Секция по история и география, е желанието ми да си направя къща под леглото. Не беше неудобно и главно беше забавно, защото виждах краката на тези, които влизаха и казваха Адриа, сине, къде си, или Адриа, закуската. Къде се е заврял? Наистина беше много забавно. Да, скучаех, защото моят дом не беше създаден за деца и моето семейство не бе създадено с мисълта за деца. Майка ми не я зачитаха, баща ми живееше само за своите покупки и продажби, а мен ме гризеше отвътре, мъчеше ме ревност, когато виждах как гали някоя гравюра или ваза от фин порцелан. А майка ми... майка ми изглеждаше винаги напрегната, нащрек, все се оглеждаше, въпреки че Лола Чика й беше толкова предана. Сега осъзнавам, че баща ми я караше да се чувства чужда в този дом. Намираше се в неговата къща, а той благоволяваше да й позволи да живее там. Когато баща ми почина, вече можеше да диша спокойно и погледът й повече не беше тревожен, макар че избягваше да ме гледа. Преобрази се. Питам се защо. Освен това се питам защо са се оженили моите родители. Не вярвам някога да са се обичали. Вкъщи никога не е имало любов. А аз бях просто едно случайно последствие от съвместния им живот. Интересно нещо: искам да ти разкажа толкова много неща, а се отплесвам и си губя времето с разсъждения, от които на Фройд биха му потекли лигите. Може би всичко това е заради връзката, която имах с баща си. Може би защото аз съм виновен за смъртта му.