Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Тi fa male?39
– Grazie, grazie mille, padre40… – каза сладкият глас на момичето с необятните очи.
– Ако Бог ни е дал разум, значи вярата може да върви редом с разсъждението. Нали, Ардеволе?
– Come ti chiami41 (прекрасна моя нимфо)?
– Carolina, padre. Grazie.
Каролина, чудно хубаво име, не би могла да се казваш другояче, любов моя.
– Ti fa ancora male42, Carolina (безупречна красота)? – попита отново, притеснен.
– Разумът. Чрез разума към вярата. Това ерес ли е? А, Ардеволе?
Трябваше да я остави седнала на пейката, защото нимфата, силно изчервена, уверяваше, че майка й скоро ще мине оттук, и когато двамата студенти продължиха разходката си, когато Драго Градник, с носовия си латински, допускаше, че може би свети Бернар43 не е всичко в този живот, а онази лекция на Теяр дьо Шарден44 сякаш ни подканя да мислим, тогава осъзна, че поднася ръка към лицето си, опитвайки се да долови следи от аромата на кожата на богинята Каролина.
– Влюбен, аз? – Погледна Морлен, който го наблюдаваше с насмешка.
– Имаш всички симптоми.
– Ти откъде знаеш?
– Вече съм минал през това.
– И как успя да си го избиеш от главата? – Тревога в гласа на Ардевол.
– Не си го избих от главата. Легнах му отгоре, докато влюбването свърши, и точка.
– Не ме скандализирай.
– Такъв е животът. Грешник съм и се разкайвам.
– Влюбването е безкрайно, никога не свършва. Аз не бих могъл...
– Боже мой, колко си зле, Феликс Ардеволе!
Ардеволе не отговори. Пред него – трийсетина гълъба, понеделник след Възкресение Христово, на Пиаца ди Пиетра. Напиращото желание го понесе през скупчените гълъби, стигна до Каролина и тя му подаде пакетчето.
– Il gioeillo dell’Africa45 – изрече нимфата.
– А откъде знаеш, че аз...
– Всеки ден минавате оттук. Всеки ден.
В този момент – Свето Евангелие от Матея: 27:51. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; 27:52, и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха.
Тайна Божия и на Въплътеното Божие Слово.
Тайна на Дева Мария Богородица.
Тайна на християнската вяра.
Тайна на Църквата човешка и несъвършена; божествена и вечна.
Тайна на любовта на една млада жена, подарила ми пакетче, което вече два дни стои на масата в петдесет и четвърта килия, на третия ден се осмелих да отворя само външната обвивка. Една затворена кутийка. Боже мой! Намирам се на ръба на бездна.
28 Раздел от догматическото богословие – учение за Богочовека Иисус Христос. – Б. р.
29 Раздел от догматическото богословие – учение за спасението на човека. – Б. р.
30 Общо название на религиозно-философските учения, стремящи се да примирят идеята за всемогъществото на Бога с наличието на зло в света. – Б. р.
31 Новоарамейски диалект, който се говори в град Кой Санджак, Североизточен Ирак. – Б. пр.
32 Новоарамейски диалект, който се говори в Югоизточна Турция. – Б. пр.
33 Biblioteca casanatense – голяма публична библиотека в Рим, основана през 1701 г. от доминикански монаси. – Б. р.
34 Сърдечното съглашение (фр.) – съглашение, подписано между Великобритания и Франция през 1904 г., което поставя началото на Антантата. – Б. р.
35 Истинното и направеното са взаимозаменяеми (лат.) – принцип, изложен от италианския философ Джамбатиста Вико (1668–1744) в труда „Новата наука“. – Б. р.
36 Средновековен теолог и философ, представител на схоластичния реализъм (1033–1109). – Б. р.
37 Абатиса Адалайза, любовница на граф Арнау от каталонската „Легенда за граф Арнау“. – Б. пр.
38 Боли ли ви, госпожице? (ит.). – Б. пр.
39 Боли ли те? (ит.). – Б. пр.
40 Благодаря, хиляди благодарности, падре (ит.). – Б. пр.
41 Как се казваш? (ит.). – Б. пр.
42 Още ли те боли? (ит.). – Б. пр.
43 Вероятно става дума за френския богослов мистик Бернар от Клерво (1090–1153). – Б. р.
44 Пиер Теяр дьо Шарден (1881–1955) – френски палеонтолог, теолог и философ, стремил се да преосмисли християнското учение от позициите на научния еволюционизъм. Неговите възгледи оказват значително влияние сред научните кръгове, въпреки че поради забрана за публикуване приживе статиите и лекциите му са се разпространявали само чрез преписи. – Б. р.
45 Медальонът от Африка (ит.). – Б. пр.
* * *
Дочака до събота. Повечето студенти бяха по стаите си. Неколцина бяха излезли на разходка или се бяха пръснали из различни библиотеки в града, където се ровеха да търсят отговори относно природата на злото и защо Бог го допуска, относно възмутителното съществуване на дявола, относно правилния прочит на Свещеното писание или появата на невмата в грегорианското и амброзианското песнопение. Феликс беше сам в стаята, нито една книга на масата, всичко на мястото си, защото това, което можеше да го изкара от равновесие, бяха безредно нахвърляните предмети, превърнати във вехтории, или предметите, оставени не на място, или погледът, задържал се върху зле разположени неща, или... Помисли си дали не се вманиачава. Аз смятам, че е така; всичко е започнало по онова време: баща ми беше маниак на материалния ред. Струва ми се, че умствената разпиляност не го безпокоеше особено. Но да се остави книга на масата, вместо на мястото й на лавицата, или да се забрави лист хартия на радиатора, намираше за недопустимо и непростимо. Нищо не биваше да дразни очите, затова ни строяваше всички до един, особено мен – аз трябваше да подреждам всеки божи ден всичките играчки, с които съм си играл, спасяваха се само шерифът Карсън и Черния орел, защото тайно спяха с мен, но баща ми никога не узна това.