Изповядвам

– Какви ги говориш!

– Да се изучават умозрителни дисциплини, е загуба на време. Най-лесни са тези, които са свързани с правната уредба.

– Не, не! – възкликна Ардевол. – На мен ми харесва арамейският, вълнувам се, като разглеждам ръкописи и откривам морфологичните отлики между бохтанския новоарамейски и барзанския еврейско-арамейски. Или търся произхода на койсанджаксурат31 или на млахсо32.

– Знаеш ли? Не знам за какво ми говориш. В един и същи университет ли следваме? В същия факултет? И двамата ли се намираме в Рим? А?

– Няма значение. Стига патер Левински да не ми е професор, бих искал да знам всичко известно за халдейски, вавилонски, самаритански, за...

– И за какво може да ти послужи?

– На теб за какво ти служи да знаеш разликата между неконсумиран, консумиран, законен, предполагаем, действителен и нищожен брак?

Двамата прихнаха да се смеят насред Виа дел Семинарио. Една жена, облечена в тъмни дрехи, погледна малко стреснато младите духовници, които вдигаха шум и нарушаваха най-елементарните норми на благоприличие.

– Защо си умърлушен, Ардеволе? Това вече е въп­рос.

– А ти дълбоко в себе си от какво се интере­суваш?

– От всичко.

– И от теология?

– Тя е част от цялото – отговори Морлен, вдигнал ръце, сякаш се канеше да благослови Казанатската библиотека33, както и двайсетината минувачи, които се разхождаха пред тях, без нищо да подозират. Втурна се напред, така че Феликс едвам го настигна.

– Виж Европейската война – продължи Морлен, сочейки енергично към Африка. После заговори по-тихо, сякаш се боеше от шпиони.

– Италия трябва да поддържа неутралитет, защото Тройният съюз е само пакт за отбрана – каза Италия.

– Ние, съюзниците, ще спечелим войната – отговори l’Entente Cordiale34.

– Аз не се ръководя от други интереси освен дадената дума – заяви Италия с достойнство.

– Обещаваме ти историческите територии Трентино, Истрия и Далмация.

– Повтарям – настоя Италия с още повече достойнство, забелвайки очи, – честната позиция на Италия е неутралитетът.

– Да, но ако се присъединиш днес, а не утре, нали така? Ако се присъединиш днес, ще получиш целия пакет исторически територии: Алто Адидже, Трентино, Венеция, Джулия, Истрия, Фиуме, Ница, Корсика, Малта и Далмация.

– Къде трябва да подпиша? – отговори Италия. И извика с блеснали очи: – Да живее Антантата! Смърт на централноевропейските империи! Ето, Феликс, това е политиката. И на едните, и на другите.

– А големите идеали?

Сега Феликс Морлен се спря и погледна към небето, готов да произнесе крилата фраза.

– Международната политика не са големите международни идеали, а големите международни интереси. Италия добре е разбрала това: веднага щом застана на страната на добрите, а това сме ние, атакува Трентино, за да съсипе този божи дар от гори, последва контраатака, битка при Капорето, триста хиляди убити, Пиаве, разкъсване на фронта при Виторио Венето, примирие в Падуа, създаване на Кралството на сърби, хървати и словенци, изобретение, което няма да просъществува и два месеца, макар и да го нарекат Югославия, и пророкувам, че историческите територии са примамката, която сега съюзниците ще скрият. А Италия ще остане с пръст в устата. И тъй като всички ще продължат да се карат, войната няма да свърши окончателно. Ще чакаме истинския враг, който още не се е събудил.