Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— Умно сте постъпили — каза моят приятел. — Но всичко ли ни разказахте?

— Да, всичко.

— Не, госпожице Стоунър, не ни разказахте всичко. Вие щадите баща си.

— Какво искате да кажете?

Вместо отговор Холмс повдигна черната дантела, с която завършваше ръкавът на госпожица Стоунър. На бялата й китка синееха пет петна, следи от пръсти.

— С вас се отнасят много сурово — каза Холмс.

— Той е суров човек — отвърна тя — и не си знае силата.

Настъпи дълго мълчание. Холмс седеше вторачен в огъня.

— Историята е съвсем неясна — продума той. — Необходими са ми редица сведения, за да мога да взема някакво решение. А не бива да се губи нито миг. Ако отидем сега в Сток Морън, ще можем ли да огледаме стаите, без баща ви да разбере?

— Той каза, че днес има някаква важна работа в града. Сигурно ще отсъства целия ден. Икономката ни е стара и малоумна, лесно ще я отстраня.

— Чудесно. Нали нямаш нищо против пътуването, Уотсън?

— Не!

— Тогава ще заминем двамата. А вашите планове какви са, госпожице?

— Така и така съм дошла в града, искам да свърша някои работи. Но мога да взема влака в дванайсет часа и да ви посрещна.

— Чакайте ни в ранния следобед. И аз имам да свърша това-онова. Ще закусите ли с нас?

— Не, трябва да тръгвам. Поолекна ми, като ви разказах всичко. Ще ви чакам следобед.

Тя спусна плътния си черен воал и излезе.

— Какво мислиш, Уотсън? — попита Шерлок Холмс, като се облегна в стола си.

— Неясна и зловеща история!

— Да, наистина неясна и зловеща.

— Но ако госпожица Стоунър не греши, като казва, че подът и стените са здрави, а през вратата, прозореца и комина е невъзможно да се проникне в стаята, несъмнено сестра й е била сама, когато с нея се е случило нещо неясно, което е причинило смъртта й.

— Какво могат да означават тия нощни подсвирквания и странните думи на умиращата?

— Нямам представа.

— Ако съпоставим всичко — свирукането през нощта, близостта на циганите, които се радват на особеното благоволение на стария доктор, фактът, че докторът е заинтересован неговата доведена дъщеря да не се омъжи, последните й думи за „шайката“ и най-сетне металическият звук, чут от Хелън Стоунър (може би е изтракал клинът, с който се залостват капаците), имаме големи основания да предположим, че разследването трябва да се насочи към табора.

— Но какво точно са направили циганите?

— Не мога да си представя дори.

— Немалко възражения могат да бъдат изтъкнати срещу тая теория.

— Знам. Затова отиваме днес в Сток Морън. Искам да разбера доколко са верни тия предположения. Но какво става, дявол да го вземе!

Вратата на стаята неочаквано се отвори и на вратата се появи човек с огромен ръст. Облеклото му представляваше странно съчетание: черен цилиндър, дълго палто, високи гамаши и камшик в ръката. Беше толкова висок, че шапката му опря в горната рамка на вратата, и толкова широкоплещест, че заприщи цялата каса. Широкото му загоряло лице, цялото в бръчки, бе разкривено от злоба. Пламтящият поглед на хлътналите му очи се местеше от мен към Холмс и с тънкия си нос мъжът приличаше на стара граблива птица.