Белязана [bg]

— Е! — заговори тя. — С всички тези дезертирания, жертви, предателства и арести… членството намалява.

— В каква степен? — запита Кел, хвърляйки нов боязлив поглед към вратата.

— Свършени сме! — рече Тус, вперил очи в обновения списък.

— Не съвсем, но скоро и това ще стане. Предполагам ни е било позволено да съществуваме, защото Сините не са ни смятали за заплаха… а сега ни смятат — каза Кая.

— Крайно време беше — вметна Тус.

— Хе. Да. Поне ни вземат насериозно. Кел, прекалено много неща се случват сега. Брат ми Хенри носи запаси на Уолоф. Ако Елитните все още претърсват Рейвънууд… Бих предпочела тази работа да бъде вършена от по-заякнала ръка. Искам ти да се погрижиш.

— Да, Уолоф. Къде точно е той? — поинтересува се Кел.

Кая се поколеба. Тъй като Уолоф бе вероятно единственият бял магьосник, който не служеше в Съглашенската армия, местонахождението му бе ревниво пазена тайна. С изключение на обучените от чародея, само Тус, Кая и брат й Хенри знаеха къде се намира кулата му. Повечето от учениците на Уолоф не се отличаваха с продължителен живот, заради склонността си да опитват да дезертират след края на обучението — и склонността на Тус да подсигурява мълчанието им, когато подобен опит бъдеше засечен. Това бе осигурило запазването на тази информация в тайна. По тази причина желаещият да се превърне в ценен информатор за Съглашенската армия би бил особено заинтересуван от целителя.

— Той… — поде Кая.

Далечният екот на копита привлече вниманието й. Тус също се заслуша.

— Къде!? — настоя Кел.

— Някой идва… и то от грешната посока. Не бяхме проследени. Ние… — започна Кая, преди да бъде прекъсната.

— Кажи ми къде е Уолоф! — изкрещя Кел.

Двамата се обърнаха към него. Мечът му бе изтеглен. Кая изглеждаше повече разочарована, отколкото уплашена.

— Всеки път… всеки път! Знаеш ли, Тус? Тъжно е, но единствените хора, които привличаме в Подронието днес, са предатели.

— Кажи ми и ще се погрижа да се отнесат добре с теб! — настояваше Кел.

— Тус, ако обичаш? — въздъхна Кая.

С едно плавно движение Тус изби оръжието му, обви месестата си ръка около лицето на предателя и хрясна главата му в стената. Доносникът замаяно се строполи на земята и успя да зърне за последно едрото туловище, преди да загине от собствения си меч.

Кая и Тус пристъпиха в студената нощ. Водителката държеше лампата. След няколко мига двамата бяха заобиколени от войници в нови брони на Елитни, но самите бойци не бяха такива. Произволното им въоръжение ясно издаваше какви са.