Луната, която убива [bg]

- Прекарал съм през портите на Гуджааре повече контрабанда, отколкото се полага за един живот - каза той на Ниджири, докато подреждаха стоката за обмитяване. - Вие не сте по-различни от останалите, така че не се бой.

Само че Ниджири се боеше. Видът на познатите градски стени събуди у него едновременно носталгия и страх, а колкото повече приближаваха, толкова по-силен ставаше страхът. И това не бе боязън пред неизбежното задължение, което предстоеше да срещне лице в лице, удари ли часът за събиране на Последната Дан на Ехиру. Тази особена мъка бе вездесъща, по-остра, по-притеснителна.

Обзет от силна тревога, той отиде при Ехиру, който работеше с второто кормилно весло. Двамата по-лесно щяха да направляват корабчето сред все по-често изникващите други съдове. Речният трафик се оживи видимо, докато приближаваха главното пристанище на Гуджааре. Момчетата от екипажа се шегуваха, че скоро ще могат да минават от единия до другия бряг на реката, като скачат от палуба на палуба.

- Сърцето ми пърха като криле на нощна пеперуда, Братко - каза той едва чуто, докато хващаше веслото, за да помага на Ехиру. - Никога не съм бил ясновидец, но завръщането в този град плаши всяка частица у мене.

- Няма причина да се страхуваме - отвърна Ехиру също толкова тихо. - Никой не ни издирва или най-малкото - не тук. Гуджааре е станала богата заради доброто отношение към търговците. Остава ни само да запазим спокойствие, за да преминем безпрепятствено през градските порти.

- А след като ги преминем?

- Бих желал да намерим нашите Спътници, но не знам как да стигнем при тях в Хетава, без да разберат останалите, на които нямам вяра. Като Супериора например. - За момент изражението му стана кисело, но след това въздъхна. - Засега елементът на изненадата е на наша страна. Все е нещо.

Ниджири се намръщи.

- Значи искаш да отидем право в Яна-ян. И какво? Да Вземем на бърза ръка Принца? Без...

- Да, Ниджири - отвърна Ехиру, като му хвърли тежък поглед. - Точно това искам.

„Бирникът громи покварата - и властта, ако е необходимо“ - каза му някога Рабанех. И бе прав да припомни на момчето, че е време да забрави мисленето на низшите касти. Покоят изискваше постоянно присъствие на справедливост, а не само липса на конфликти.

И така, Ниджири прехапа устни, подчини онази част oт себе си, която потръпваше при мисълта за извършване на нещо толкова дръзко, и съсредоточи цялото си внимание върху предстоящата задача.

- Трябва да открием Сестра Мелиатуа - каза той. - Тя и другите Сестри имат безброй приятели из целия град. Биха могли да ни помогнат.