Луната, която убива [bg]

Сунанди въздъхна дълбоко. Напрежението от цяло четиридневие се изпари с този единствен звук и тя затвори за миг очи - може би изпращаше благодарствена молитва на своите богове, които и да бяха те, а може би просто отново опитваше вкуса на живота. Но когато пак ги отвори, предишната непочтителност се бе завърнала.

- Не забравяй да съобщиш това и на чирака си, Бирник. Той хич не ме харесва.

Ехиру се усмихна, независимо от настроението си.

- Ниджири няма голям опит в общуването с чужденци или жени. Ти го объркваш.

- А което обърква, трябва да се унищожава?

- Или да се проумява. Само че ти, Сунанди Дже Калаве, си трудна за проумяване жена, дори при най-благоприятни обстоятелства. Не бива да виниш Ниджири заради решението му да вдигне ръце от тебе и да те убие като най-просто решение на проблема.

Тя се разсмя с нисък и плътен глас. Ехиру я гледаше, несъзнателно очарован от този звук, както и от издължените грациозни линии на шията й.

- Не е първият, стигнал до подобно решение - отбеляза Сунанди, вдигнала поглед към луните. - Принцът май направи същия извод. А и Кинджа често се шегуваше по този повод. -Тя млъкна внезапно и жрецът си спомни, че е все още в траур.

- Този Кинджа... - започна Ехиру. Взираше се към Сънната, докато го казваше, но успя да улови изражението на лицето й с крайчеца на окото си. Тя бе напрегната. Заговори тихо, за да я успокои: - Ще ми разкажеш ли за него? Понеже излиза, че е загинал при опит да спаси двете ни страни.

Тя дълго не отговаряше. Типично по гуджаарейски, макар Ехиру да подозираше, че подобна оценка надали ще й се понрави.

- Той беше... - заговори тя бавно - ами... мой баща. Официално, чрез осиновяване. Но всъщност по-скоро бе нещо, каквото си ти за Ниджири - по-голям брат, наставник, приятел. Обичах го точно така, както това момче обича тебе. - Млъкна за малко и го погледна. - Може би не по съвсем същия начин -никога не съм пожелавала Кинджа като любим.

- Дори да го бе сторила, любовта му към тебе щеше да се окаже прекалено силна, за да задоволи подобно желание -отвърна Ехиру с безизразен глас. - Един баща влияе върху своята дъщеря по начин, оставащ недостъпен, за който да било любовник. И обратното в крайна сметка; - Сви рамене. - Този Кинджа изглежда достоен мъж, а достойните мъже никога не са себични.

- Може би е редно да кажеш това на своя чирак, жрецо.

Ехиру поклати бавно глава и отпъди с ръка някакво досадно насекомо.

- Познавам Ниджири от дете. След като си е навил нещо на пръста, няма начин да бъде разубеден или спрян. Това ще го направи добър Бирник. - И сега, понеже мигът сякаш изискваше някаква степен на откровеност, добави: - Аз съм достатъчно себичен, за да искам тази любов за времето, което ми е останало.