Луната, която убива [bg]

Капитанът разшири очи, пълни с неподправена обида.

- Да не си се побъркал? Аз...

Войникът изтегли меча си с отривисто движение и го допря до гърлото на кисуатеца. Мъжът моментално замлъкна.

- Разпореждане от Яна-ян - повтори войникът, този път бавно и студено. - Градът на Принца изпълнява Закона на Принца.

С крайчеца на окото Ниджири видя как Ехиру настръхва при това извращение на Божествената доктрина, но нямаше как да потърсят отговорност от виновния. Екипажът също бе разгневен заради отношението към капитана, но не можеше да направи нищо, без да постави живота му в опасност.

- Всичко може да стане лесно и бързо - каза войникът с меча, този път с нотка на раздразнение в гласа. - Ако не сте сторили нищо лошо, няма от какво да ви е страх.

Мъжете от екипажа се подчиниха един по един. Ниджири последва техния пример, зачервен от това унижение, но Ехиру се бавеше. Погледът му срещна очите на момчето и то забеляза с уплаха, че лицевите мускули на неговия наставник са изпъкнали от напрежение.

„От какво се страхува? Не носим нищо забранено, а парите ни са толкова малко, че надали си струва да ги вземат. Освен...“

И сега му стана ясно. Черните препаски, скрити под кисуатските дрехи. Служебните им принадлежности на Бирници.

Сърцето му заби бясно, докато войниците приближаваха по редицата мъже, опипваха всекиго поотделно, измъкваха оръжие, кесии за пари и други подобни. Придвижваха се бързо, отчете част от неговото съзнание, която все още функционираше въпреки надигащата се вълна страх. Служебните принадлежности бяха скрити в торбичка, привързана към пояса на кисуатската му препаска.