![Луната, която убива [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/5/lunata-koyato-ubiva-bg-download.jpg)
Луната, която убива [bg]
- Автор: Джемисин Нора Кейта
- Серия: Сънната кръв #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542815525
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Луната, която убива [bg]». Краткое содержание книги:
Няма да злоупотребя с нея, но... Не съм и достатъчно силен, за да я отблъсна. Сигурно това ще развали мнението ти за мене.
Тя въздъхна и приклекна до него, обгърнала колене с ръце.
- Няма. Няма да го развали. Прегърни любовта, докато я имаш, жрецо, от каквато и посока да те споходи, благопристойна или не, за колкото и време да е дошла. Защото тя винаги, ама винаги свършва.
Нейната мъка и нейната болезнена самота почти препълниха мярата, която Ехиру можеше да понесе. Толкова силно му се щеше да я докосне, да прогони с милувка нейната тъга и да я замени с покой, но не посмя. Влечението към нея бе вече бездруго прекалено силно. А и осъзна опечален, не би могъл да сподели сънната кръв. Съзнанието му изразходваше събраното от войника прекалено бързо.
Е, съществуваха и други начини за споделяне на покой.
- Аз не съм жена - каза Ехиру. - Няма да имам достатъчно сили, за да странствам сам, след като веднъж се заселя за постоянно в Ина-Карек. Преди това обаче, ако ми се удаде случай, ще издиря този Кинджа, за да му кажа какъв късметлия е.
По тялото й премина лека тръпка, а лицето се изопна.
- Благо... - Само че не успя да продължи. Очите й се насълзиха. Ехиру погледна встрани и замълча, за да й даде възможност да остане насаме със себе си.
След малко тя пое дълбоко дъх и каза значително по-спокойно:
- Момчето разправя, че си искал да... ъъъ...се преселиш за постоянно в Ина-Карек съвсем скоро.
- Да. Трябва да го направя. - Той сведе поглед. - Не мога вече да контролирам в пълна мяра съзнанието си, Дже Калаве. Дори този промеждутък сега е нещо като безоблачен остров в потопа от лудост, който ме обкръжава. Всъщност не бива да оставаш насаме с мене. Не е безопасно.
- Момчето не се плаши от теб.
- Но ти би трябвало. Дори той би трябвало.
Ехиру въздъхна, загледан в разлюлените от вятъра градински сенки.
- Не. - Ехиру усети с изненада ръката на Сунанди върху своята. - Ти изживя дни на лудост в пустинята, където би могъл много лесно да ме Вземеш. Това не е поведение на звяр убиец, каквото и да си сторил на онзи войник. И както сам казваш, Бирник, понякога се налага да съдим човека по неговите намерения, а не по деянията му, колкото и страховит да е техният резултат.
И сега, за още по-пълно негово смайване, тя наклони тяло и го целуна.
Това трая само миг, но и той стигаше, за да вкуси от неуловимото ухание на нейните ягодовотъмни и меки като листенца от розов цвят устни. Никога не бе целувал жена. По-късно щеше да си спомня аромата на благовонното масло - каквото и да бе то, - което бе използвала след баня, звука на дишането й, вкуса на канела върху езика си. Мекотата на ръката й върху неговата, както и на гръдта й върху лакътя му. По-късно щеше да си представя как я привлича до себе си, щеше да съжали, че никога не ще познае осъществяването на подобни помисли и най-накрая щеше да му остане радостта от мисълта, че е имал възможност да изпита поне това през последните си дни в света на будните.
И сега тя се отдръпна с лека печална усмивка, а той продължи да я гледа все така поразен.
- Нека вътрешният взор на Хананджа бди вечно над тебе -произнесе тихо тя думите на благослова, които прозвучаха красиво на родния й език. След това го погали по бузата. - Не мога да ти пожелая покой, понеже ще трябва да се бориш, след като се прибереш в своята родина. Но късмет!
Тя се изправи на крака и напусна градината. Ехиру дълго гледа след нея. Не знаеше какво да мисли. Не знаеше дали изобщо трябва да мисли. Най-накрая установи, че се чувства по-добре. Повече уверен в правотата на избора, който бе направил и на пътя, който го очакваше. Тя му бе дала покой, макар и по свой собствен начин.
- Покой и късмет и на теб, Сунанди от Кисуа - промълви тихо Ехиру. - И сбогом.
33.
Има наводнение веднъж годишно
и то е знак на опита.
Има пълнолика Спяща Луна веднъж на десетилетие
и тя е знак на знанието.
Има Будна Луна всяка сутрин
и тя е знак на съзерцанието.
Има река по всяко време и тя е знак на историята.