Вторият периметър [bg]

Петнайсет минути по-късно микробусът отново напусна магистралата. Намираха се някъде в Ню Джърси, вероятно в околностите на Трентън. Махоуни нямаше представа точно къде, защото беше пропуснал указателната табела. След известно време автомобилът отби вляво и спря пред закусвалня на „Макдоналдс“. Шофьорът понечи да паркира в близост до входа, но стрелецът излая нещо. Онзи кимна, заобиколи сградата и спря отзад, в близост до контейнерите за смет.

Махоуни изпусна въздишка на облекчение. Явно хлапаците бяха спорили дали да спрат да хапнат или къде точно. Е, поне не къде да изхвърлят трупа му…

— Ти гладен, старче? — попита стрелецът.

— Аха — кимна Махоуни. А после се изненада от факта, че действително беше гладен. — Искам един „Биг Мак“ с пържени картофи и чаша кафе. Две бучки захар и две сметанки…

Стрелецът се усмихна и каза нещо на другите двама. Всички избухнаха в смях.

— Ти плаща — обърна се към него този с пищова.

Махоуни изруга и бръкна за портфейла си. Извади банкнота от двайсет долара и я хвърли на шофьора, но той поклати глава и потърка пръсти. Към двайсетачката се присъедини още една.

Шофьорът угаси мотора, направи знак на младежа до него и двамата слязоха от микробуса. Стрелецът излая нещо след тях. Шофьорът се обърна, пъхна ключа обратно и пусна радиото.

— Ако ти вдига шум, аз пусне един куршум в твое шкембе! — изсъска стрелецът.

Кой ще ме чуе на фона на тая врява? — понечи да отвърне Махоуни, но се овладя и само поклати глава. Проклетият рап направо го подлудяваше.

Изчисли, че двамата ще се забавят поне десетина минути. Вдигна глава към пазача си, който му отвърна с безстрастен поглед. Хладнокръвен лайнар!

Облегна се на стената на микробуса и изпъна крака. Стрелецът беше на около метър и половина от него. Вдигна бърбъна и започна да развива капачката. Но бутилката се изплъзна от пръстите му и се търкулна към задната част на микробуса.

— Мамка му! — изруга Махоуни, а хлапакът подигравателно се ухили.

Преценил, че няма как да стигне до шишето от тази позиция, председателят се завъртя и застана на колене. Ставите му пропукаха, от устните му излетя болезнено пъшкане. Протегна ръка и успя да хване шишето, но с цената на ново изпъшкване. Развинти капачката, поднесе го към устните си, след което отново го изпусна.

Престори се, че протяга ръка да хване бутилката, но всъщност я побутна към пазача си. Хлапакът гневно изкрещя. Микробусът беше нов, задната му част беше покрита с чистичък мокет. Обзето от желание да спаси положението, момчето се наведе да хване бутилката и дулото на пистолета му за миг се насочи към пода. В същия момент се раздвижи и Махоуни. Силно се съмняваше, че действията му ще бъдат достатъчно бързи, но го крепеше надеждата, че хлапакът няма да посмее да дръпне спусъка. Едрото му тяло се стрелна напред. Момчето стреснато извърна глава, но вече беше късно. Юмрукът с размер на пушен бут потъна в лицето му — точно между разширените от ужас очи. Каросерията се изпълни с противното пропукване на строшени кости и хрущяли.