Вторият периметър [bg]

— Не мога да вляза в контакт с нея — беше допълнил Кармоди. — Бих могъл да я застрелям, отдалеч, с помощта на снайпер, но не и да я доближа. Бандата я охранява изключително зорко.

Пропусна да сподели, че бе копирал тактиката на Ли Мей, наемайки младите виетнамски гангстери за отвличането на Махоуни.

Но не пропусна да го предупреди да внимава.

— Едноклетъчните имат повече мозък от тези бандитчета! Ще те гръмнат, а после ще отидат да похапнат, без изобщо да им мигне окото!

И в този случай не му каза всичко — например как точно да внимава.

В горния край на стълбите имаше още една врата, изписана с йероглифи. Разбира се, Демарко нямаше как да знае какво означават те. Почука, изчака няколко секунди и почука отново. После се обърна. Тримата китайци бавно се качваха по стълбите. Двамата отпред бяха на не повече от двайсетина години, а третият — облечен в анцуг на „Ред Скинс“, със сигурност беше прехвърлил трийсет. В ръката на единия се полюшваше пистолет. Демарко се обърна. Стори му се, че шпионката леко потъмня.

После вратата се отвори и на прага се изправи Ли Мей.

За пръв път я виждаше толкова отблизо. Непосредствените му впечатления бяха две. Първо, че е на крачка от най-опасната машина за убиване, на която се беше натъквал през целия си досегашен живот. До този момент жената насреща му беше ликвидирала осем души и едва ли щеше да се поколебае да убие и него. Второто му впечатление беше, че насреща му стои една зашеметяваща красавица. Моментално разбра защо Джон Уошбърн е бил омагьосан от нея и е изпълнявал всичките й желания.

— Кой си ти? — попита Ли Мей.

— Знаеш кой съм — отвърна Демарко. — Онзи, когото се опита да очистиш на корта.

За миг остана с впечатлението, че тя изобщо не го беше забелязала по време на престрелката във фитнес клуба, тъй като цялото й внимание е било насочено към Ема.

— Как ме откри?

— Ема успя да проследи едно от момчетата ти — отвърна той и насочи палец зад гърба си.

— Лъжеш! — отсече Ли Мей.

— Ема иска среща с теб.

Устните на жената помръднаха в лека усмивка.

— Помисли — настоя той. — Ако искаше да те залови или убие, сега тук щяха да са ченгетата, а не аз.

— Може би вече пътуват насам — отбеляза Ли Мей, но не изглеждаше разтревожена.

— Знаеш, че не е така.

Тя леко кимна.

— Защо иска да се срещнем?

— Не съм много сигурен — рече Демарко. — Вероятно за да си изясните нещата.

Ли Мей се разсмя. В смеха й имаше нотка на истерия.

— Да си изясним нещата?! Какво означава това, по дяволите?!

— Не знам — въздъхна Демарко. — Каза, че твърде много хора са изгубили живота си, а тя не желае нови жертви да й тежат на съвестта. Иска да се срещнете и да поговорите. Вече ти споменах, че ако искаше да те ликвидира, сега щеше да разговаряш с агентите на ФБР, а не с мен.