Вторият периметър [bg]

— На ти, гадно копеле! — изръмжа Махоуни, докато падаше с цялата си тежест върху младежа, тласкан от инерцията. В следващия момент започна да се надига, издърпа пистолета изпод пръстите на виетнамеца и го захвърли на предната седалка. След което вдигна бутилката пред очите си. Около половината от съдържанието й беше изтекло. Той разочаровано изсумтя, внимателно завинти капачката и я пъхна в нишата между предните седалки. Колкото — толкова, както казваше майка му.

Хлапакът се размърда и Махоуни вдигна тежкия си юмрук за втори удар. Не можеше да му позволи да се върне в съзнание. После размисли и свали ръката си. Момчето едва ли щеше да се свести толкова скоро.

Сега най-важното беше да се измъкне навън, но задните врати се оказаха заключени. Направи опит да се промуши на предната седалка, но големият му задник отказа да мине между облегалката и тавана. Опита да се пъхне в процепа между двете облегалки, но там пък му попречи шкембето. Обърна се към хлапето да провери дали не се е свестило, после насочи вниманието си към бутона за централно заключване, разположен на шофьорската врата. Протегна ръка. Малко не му достигна. Опита отново. Вероятно изглеждаше абсурдно с дебелия си задник високо във въздуха, отчаяно опитвайки се да достигне бутона. Успя при третия опит, механизмът се освободи с остро изщракване. Оттегли се назад, блъсна двойната врата и излезе навън.

Сега бързината беше от решаващо значение. Обърна се, легна по корем на пода на микробуса и хвана краката на пазача си. Издърпа го навън и го пусна. Главата му глухо изтропа на асфалта.