Вторият периметър [bg]

Но какво ще стане, ако внезапно ме тресне някой инфаркт? — запита се той. Може би трябва да променя завещанието си, включвайки в него и рецептата. Не, не. Само с рецептата няма да стане. Списъкът със съставките, начинът на тяхното приготвяне и продължителността на процеса не могат да уловят творческия момент. Май ще е най-добре да направи видеозапис на свещенодействията си в кухнята. Само по този начин би успял да предаде познанията си от отвъдното. Ще започне с малко въведение: „Когато гледате този запис, аз ще съм мъртъв. Но дори от гроба ще ви помогна да споделите райската наслада от това много специално блюдо.“

Покри лазанята с алуминиево фолио и провери температурата. Всичко беше наред — фурната беше затоплена точно до нужните градуси. Дръпна остъклената врата и внимателно положи тавичката точно в средата и нагласи таймера на четирийсет и пет минути — времето, необходимо за изпичане на лазанята. След сигнала на таймера щеше да отстрани фолиото и да я остави да хване коричка за още десет минути, докато пармезанът придобие златист цвят. Последната операция беше изваждането на тавичката от фурната и оставянето й да почине в продължение на петнайсет минути. Надяваше се, че Даян Карлучи ще бъде точна. Много щеше да го е яд, ако се наложи да притопля този кулинарен шедьовър поради евентуалното й закъснение. Подобен акт би прекратил отношенията помежду им още преди да бъдат консумирани.

Е, може би нямаше да се стигне чак дотам…

Всъщност очакваше с нетърпение тази среща с Даян. Преди два дни тя му се обади с новината, че е преместена във Вашингтон за срок от шест месеца. Последната му връзка бе приключила преди близо година, когато спря да се среща с една служителка от вътрешното министерство. И тя отлетя на юг като повечето от предишните. След нея не беше имал нищо сериозно. Надяваше се този път да бъде малко по-различно. Не му се искаше да мисли за забележката на Ема, според която Даян Карлучи прилича на бившата му съпруга.