Вторият периметър [bg]

Поеха по свързващата алея и излязоха на голям паркинг. В дъното се виждаше ниска постройка. Там бяха канцелариите на пристанищната управа, а под тях имаше малък снекбар. Вляво от паркинга започваше територията на залесен с дръвчета и храсти туристически къмпинг, в средата на който се виждаше тухленият куб на сервизните помещения, а вдясно минаваше Граничният канал, нарязан от седем-осем пристана с дължина петдесетина метра. На тях бяха закотвени около двеста моторни лодки. Шофьорът насочи колата към дъното на паркинга, направи обратен завой и спря с лице към алеята. Административната сграда остана на петдесетина метра зад тях.

Измъкнаха Демарко от задната седалка, след което Ли Мей даде някакви инструкции на китайците. Единият от тях извади оръжията от багажника. Еднакъв калибър и една и съща марка, вероятно откраднати в сандъци от някой армейски арсенал или оръжеен магазин: автомати с къси цеви и големи пълнители, може би узи. Китайците изслушаха инструкциите на Ли Мей и се пръснаха в мрака. Един тръгна към къмпинга, втори към административната сграда, откъдето щеше да покрива тила. Третият се качи на най-близкия пристан и строши крушките, които го осветяваха.

В следващия миг до ушите на Демарко долетя остър звук, сякаш някой насилваше дървена врата с метална щанга. Забоботи мощен дизелов мотор, вероятно на невидима в мрака яхта. Човекът на Ли Мей беше разбил кабината на някой от закотвените на кея съдове. След известно време дизелът заглъхна и над пристанището отново се възцари тишина.

Защо им е лодка? — запита се Демарко.

След като се увери, че хората й са заели позиция, Ли Мей извади джиесема си и набра номера, който беше взела от Демарко. Тъмните й очи светеха в мрака като на дива котка.

— Чакам те на яхтеното пристанище — каза тя. — Знаеш ли къде е?

Можеше да се обади на Ема още от китайския квартал, но очевидно искаше да бъде първа на мястото на срещата.

— Колко време ти трябва? — Пауза, после: — Цял час? Глупости!

Послуша малко, после отстъпи:

— Добре, един час, но не повече! Ако закъснееш, ще убия приятеля ти. Ако не си сама, пак ще го убия. Същото ще се случи, ако вместо теб се появи полиция.

Господи Исусе! — помисли си Демарко. Няма ли сценарий, в който да не се предвижда убийството ми?

Ли Мей изключи телефона и се обърна към него.

— Моли се да изпълни нарежданията ми! А сега иди ей там, пред колата!

После подвикна нещо на китайски. Вероятно обясняваше на партньорите си, че се налага да почакат.