Вторият периметър [bg]

— Да се надяваме, че няма да го направи.

Кармоди вдигна ръка и натисна едно копче над главата си. Не искаше лампичката на тавана да се включи при отварянето на вратата. Хвана дръжката, но се спря.

— Между другото, ако случайно ме гръмнат, а ти оцелееш, кажи на флота, че не съм предал на китайците нищо важно…

— За какво говориш?

— В момента ядрената технология на нашите бойни кораби е доста остаряла. „Нимиц“ — първият ни атомен самолетоносач, е построен през 1972 година, а първата атомна подводница „Трайдънт“ — през седемдесет и девета. За това време те са събрали предостатъчно информация за тях и несъмнено са били запознати с повечето неща, които им предавах. Направих си труда да прегледам дисковете от корабостроителницата, преди да ги предам на Ли Мей. Изтрих от тях всички нововъведения, направени през последните четири-пет години. Промених някои неща и в техническите наръчници, което на практика ги прави неизползваеми. Общо взето, китайците получиха много неща, някои от които със сигурност виждат за пръв път. Но сред тях няма нищо, свързано с последните модификации на навигационните и оръжейните системи. От оперативна гледна точка не съм им предал нищо съществено. Със сигурност биха научили повече от материалите в специализирания печат. Кажи на флота, че това беше най-доброто, което успях да направя… Но което трябваше да направя!

— Но защо, Кармоди? Не беше за пари, нали?

Бившият тюлен пренебрегна въпроса и отвори вратата.

— Искам един час, за да се измъкнем живи — рече през рамо той.

— Фойерверките — рече Ема.

— Какво? — обърна се той.

— Онази кутия, която открихме в дома ти. Беше пълна с детски фойерверки. За твоето дете ли бяха предназначени, Кармоди?

Той я гледа втренчено в продължение на цяла минута, но не отговори. После внимателно затвори вратата и изчезна в мрака.