Ключът [bg]

Стигна до заключената врата в края на коридора, въведе кода, който беше получил днес, и влезе в компютърната лаборатория. Прекрачването на прага беше като пристъпване от миналото в бъдещето. Помещението беше малко, колкото конюшня за четири коня.

Тодор никога досега не беше идвал тук и зяпна компютърното оборудване. Навсякъде около него светеха монитори, по които течеше неразбираем код или се виждаха загадъчни графики, диаграми и друга диагностична информация.

Единственият човек в помещението — Мендоса — работеше на станция срещу вратата, с гръб към Тодор. Пред него огромен монитор показваше тъмната градина, осветена от черно слънце.

Фигура от бял огън беше клекнала, забила пръсти в земята и обърнала пламтящи очи към тях.

Тодор потръпна и извърна поглед.

— Приключи ли с прегледа на устройството? Всичко работи ли?

— SI, Familiares Ynigo. — Мендоса погледна надясно към съседната станция под голям прозорец със спуснати щори. Блестящата сфера беше поставена в стоманена рамка на бюрото. — Всичко ще е готово за търга.

Тодор примигна, опитвайки се да проумее думите на техника.

— Търг ли?

Мендоса погледна през рамо.

— Готвя продажбата. На черния пазар Babylon. Вече настроих OpenBazaar прокси към…

— Какви ги говориш? — рязко попита Тодор.

За първи път чуваше за подобно начинание.

Техникът трепна, сякаш очакваше да бъде ударен.

— Lo siento. Мислех си, че знаете. — Посочи един по-малък монитор, на чийто екран имаше текстови съобщения. — Заповед на Инквизитора. Заръча ми да подготвя всичко за търга. Купувачите вече се регистрират, броят им наближава сто. След началото на търга Инквизиторът очаква да направим милиарди в криптовалута само за час.

Тодор смръщи чело толкова силно, че лепенката се отлепи и половината превръзка падна. Той впери поглед в сияещото Xénese устройство.

— Нима всичко от самото начало е било за пари?

Мендоса се обърна към монитора си и сви рамене.

— Мислех, че знаете.

Тодор сви юмруци. Сърцето му затуптя в гърлото. Не знаеше кое го вбесява повече — това потайно гонене на богатство… или че Великият инквизитор беше споделил информацията първо с нищо и никакъв техник, който никога не бе виждал лидера им, вместо с ценен familiares от ордена, служил му вярно цели две десетилетия.

Така или иначе, се чувстваше оскърбен и предаден. Ръка посегна към врата му, напомняйки му за пръстите на майка му, стискащи гърлото му, опитващи се да изтръгнат живота на прокълнатия й син. Сега беше същото. Онова, което беше обичал — и което би трябвало да го обича безусловно — се беше оказало недостойно за доверието му.

Намести превръзката с мисълта колко много беше жертвал за ордена — както в миналото, така и през последните двайсет и четири часа.

Изгледа свирепо демона на екрана, после попита невярващо:

— Как Инквизиторът може да се надява да прибере такова богатство само от едно устройство?

Мендоса облиза устни, преди да отговори.

— Не е само едно. — Пресегна се и натисна някакво копче. Стоманените щори на съседния прозорец се вдигнаха. — Инквизиторът… ми каза да направя копия.