Ключът [bg]

Грей подозираше същото.

— Затова искам да знаят колкото се може по-малко хора — каза свещеникът. — Щом Ключа се оказа прав за това място, трябва да приема, че предупреждението, което получих преди час, също е вярно.

— Какво са ти казали?

— Че врагът не планира друг удар. Поне не в близко бъдеще.

— Тогава какво правят?

— Организират голяма продажба. Днес. Може би след няколко часа. Нещо, организирано в Dark Web[11]. — Лешоядите вече се събират.

— Но какво продават?

— Обзалагам се, че или копието на Xénese устройството… или може би само използването му. Плащаш такса, посочваш цел, те изпълняват поръчката.

Грей обмисли всичко, което се беше случило дотук.

— Значи смяташ, че атаката срещу Париж е била опит, който демонстрира на какво е способно устройството.

— Аз… просто не знам. Знам само, че следващият им план е нещо огромно.

Това е думата, която използва Ключа. Grandissimo. — Бейли хвърли поглед към групата агенти и войници. — Макар че мисията се провали, рейдът разклати плановете на врага достатъчно силно, че информацията да достигне до контактите ми. Засега това е единственото предимство, с което разполагаме.

— И не знаеш кога ще се състои въпросната продажба?

— Не. Знам само, че е отложена. Може би защото ти и останалите осуетихте опита им да унищожат атомната електроцентрала.

— Или защото им е трябвало повече време да донесат тук копието на устройството на Мара. — Грей си представи повредения хеликоптер, който бавно губеше височина, докато се отдалечаваше над опустошения град.

— Така или иначе, трябва да разберем какво продават и мястото. И най-вече къде са скрили устройството.

Грей подозираше, че става въпрос за едно и също място. Огледа подземието. Макар че това със сигурност беше мястото, където е било планирано и изпълнено всичко, той подозираше, че това е само постановка. Истинското сърце на дейността на Crucibulum се намираше другаде.

„Но къде?“

Погледна отново тежката книга в ръцете си. Спомни си какво беше казал свещеникът за този том — Библията на Инквизицията. Знаеше, че подобно копие би трябвало да е ценно, защото е рядко и защото би трябвало да има голямо значение за всяка фамилия, която го притежава — стара фамилия, вярна на древната секта на Инквизицията.

„И какво би направила такава горда фамилия с безценната си Библия?“

Грей отвори книгата.

„А, благодаря, Шарлот…“

Ако д-р Карсън не беше избила книгата от ръката на гиганта, никога нямаше да намерят тази следа. Грей отново усети странната ръка на съдбата, задвижваща събитията около тях. Пропъди тази мисъл и прочете написаното върху вътрешната страна на корицата.

Там имаше дълъг списък имена и дати, който продължаваше столетия назад и споменаваше фамилиите, притежавали този том през вековете.

Погледът му се плъзна към последното име.

Когато го прочете, се вцепени.

„О, не…“

Обърна се към отец Бейли.

— Грешили сме от самото начало.