Ключът [bg]

— Май сме закъснели за купона — отбеляза Ковалски.

Грей последва едрия си партньор по дългото спирално стълбище.

Разминаваха се с войници в пълна бойна екипировка. Отец Бейли ги водеше, облечен в черно вълнено сако, отговарящо на панталоните и ризата му.

В подножието на стълбите ги очакваше тъмнокос мъж с костюм. На гърдите му имаше табелка, от която ставаше ясно, че е от испанските CNI–Centro Nacional de Inteligencia, Националния център за разузнаване.

Отец Бейли ги представи.

— Агент Хуан Забала. Ръководител на специалната част на НЦР, занимаваща се с баските сепаратистки групи, които все още действат в този регион. Той командва рейда тук.

Грей се ръкува с него и усети мазолестата длан, твърдото ръкостискане. Лицето на мъжа беше намръщено, сякаш винаги изпитваше дълбоко неудовлетворение от света — или може би беше раздразнен от пристигането на двама американци на неговото местопрестъпление.

— No hay nada aqui — каза той на Бейли, съобщавайки на свещеника, че рейдът срещу имението в най-стария район на Сан Себастиан се е провалил.

Изглежда, Грей и Ковалски не бяха единствените закъснели за партито.

Грей погледна над рамото на агента към просторното помещение. По тавана имаше крушки в метални клетки, които осветяваха масивни каменни сводове. Мястото приличаше на подземна църква с редица малки параклиси, в които все още трептяха пламъци на свещи. В няколко ниши имаше статуи. В отсрещния край се издигаше олтар с разпятие. Агонизиращият Христос сякаш съчувстваше на болката, която изпитваха светците му.

По-наблизо бяха наредени функционални бюра с преобърнати столове, пръснати листа и няколко разбити и подпалени компютри, някои от които още пушеха. По пода имаше празни туби керосин. Във въздуха се носеше миризма на изгоряло.

— Явно някой ги е предупредил — каза Бейли. — Обзалагам се, че сме ги изпуснали за минути.

Грей поклати раздразнено глава, от което болката във врата му пламна отново. Имаше лепенки по тила, раменете, ръцете и краката. Преди да отлетят за крайбрежния град в края на Бискайския залив в Северна Испания, се беше погрижил за изгарянията си, което включваше махането на частиците бял фосфор, проникнали дълбоко в кожата му. Ако не го беше направил, те щяха да го отровят. Въпреки това съжали, че не са тръгнали по-рано насам.

Поне беше успял да посети Джейсън, който бе настанен в същата болница. Младежът беше изгубил доста кръв преди спасителите да измъкнат него и Карли от катакомбите. Полузамаян от упойките, Джейсън му беше разказал завалено за предателството на Монк. Грей още не можеше да приеме истината, но разбираше мотивацията му.