Ключът [bg]

Мара го погледна и му се усмихна подигравателно.

— Мудак.

Лайнар.

Калинин се изчерви, макар да не беше ясно дали от срам, или от изненада, че тя знае руски.

Той пристъпи напред и я избута.

— Внимавай как се държиш с дамата, пич — предупреди го Монк.

Николаев вдигна оръжие, готов да се намеси, но точно тогава на екрана на лаптопа се появиха Ева и градината й.

Всички погледи се обърнаха към създанието на Мара.

Дори Монк ахна.

Ева се беше преобразила отново. Беше се освободила от дрехите и сега голотата й се скриваше от сребристо покритие, което блещукаше и течеше, подобно на придошла от буря река на лунна светлина. Лицето й си оставаше лицето на майката на Мара, само че много по-великолепно. Очите й блестяха като черни диаманти.

Монк хвърли обезпокоен поглед към Мара: „Какво, по дяволите?“

В отговор тя сви едва-едва рамене; знаеше, че всяка открита проява на тревога може да развали сделката. Имаше само едно обяснение. Ева явно се беше научила как да продължава изчисленията си и в суспендиран режим. Обикновено, когато хардуерът й минаваше на намалено захранване, тя заспиваше, но очевидно беше намерила начин да действа по-ефективно. Дори по време на краткото им пътуване дотук беше направила скок напред — при това драматичен.

Мара обаче не даде израз на изненадата си. Махна на Калинин и заговори на руски, показвайки отново, че владее отлично езика.

— Провери всичко.

Калинин нямаше нужда да му се казва два пъти. Похотта му личеше ясно, но този път беше насочена към Ева.

Мара продължи да го гледа, за да е сигурна, че няма да направи някоя глупост.

След няколко минути Монк започна да губи търпение и притисна Николаев.

— Ето, всичко е наред. А сега искам да говоря с шефката ти.

Николаев сви рамене и извади таблет. Допря палец до екрана, за да го стартира, след което го сложи изправен на масата, обърнат към компютъра.

След няколко секунди връзката се осъществи и на екрана се появи лице на жена. Приличаше на призрак, с бяла коса и бледа кожа. Единственото й петно беше татуираното черно слънце, покриващо едната й буза.

Монк пристъпи напред. Устните му се бяха превърнали в тънка линия, зъбите му бяха стиснати.

Мара се дръпна от него.

Дори Николаев отстъпи, все така насочил пистолет към него.

Монк се наведе към екрана.

— Валя… имахме уговорка.