Ключът [bg]

Бейли махна с ръка, докато прекосяваха просторното помещение.

— Навремето това е било воден резервоар за града. Има още няколко такива в източния район на Сан Себастиан, но никой не е подозирал, че този е бил скрит под къщата.

— А кои са били собствениците на това място?

Свещеникът поклати глава.

— Стара фамилия, още по-стари пари. Изчезнали са безследно.

„Естествено“.

— Ключа твърди, че мястото е една от твърдините на Crucibulum. — Бейли кимна към бюрата зад тях. — Наричат ги Свети служби. Отчасти църква, отчасти военна щабквартира. Имат такива из цяла Испания, няколко в Европа и според слуховете дори в Щатите. И групата продължава да се разраства през този период, когато тоталитаризмът и нетолерантността предизвикват демокрацията и свободата на мисълта.

— Означава ли това, че трябва да се върнем към времената на Испанската инквизиция?

— Изобщо не бих се изненадал — промърмори под нос Ковалски.

— Защо? — попита Бейли.

— Защото, както се казва… — Едрият мъж сви рамене. — Никой не очаква Испанската инквизиция.

Грей го погледна, като се мъчеше да разбере дали партньорът му се шегува, като цитира Монти Пайтън. Лицето на Ковалски обаче оставаше неразгадаемо.

От един от страничните параклиси пред тях се появи сестра Беатрис — подпираше се на абаносовия си бастун — и им даде знак да приближат. Беше все така с простата си сива роба, но беше наметнала дебел вълнен шал, за да се предпази от мразовития зимен ден.

Поведе ги през една арка към по-уединено помещение. До задната стена имаше още едно разпятие. Лицето на Христос беше изкривено от болка и вдигнато към небето. Пред разпятието имаше проста дървена пейка за молитви и горяща свещ. Трептящият й пламък осветяваше дебел том с алена кожена подвързия и заглавие, изписано със златни букви.

— Това исках да видите — каза Бейли. — Сестра Беатрис го намери под пейката, където вероятно е паднал в бързината при бягството.

Грей погледна заглавието.

— Това е Malleus Maleficarum.

— Прословутият „Чук за вещици“ — потвърди Бейли. — Библията на Инквизицията. На особено голяма почит в този район на Испания, където Crucibulum е оцелял най-дълго.

Грей се вгледа в тома; спомни си, че подобна книга бе носена от водача на групата, убила жените в университетската библиотека.

Бейли каза на глас въпроса, който си задаваше и самият той:

— Възможно ли е това да е същата книга, използвана при убийствата в Коимбра?

Грей си припомни записа на атаката. Картината беше неясна, така че нямаше как да е сигурен. Освен ако…

Той вдигна тежкото копие, обърна го и огледа задната корица. В единия ъгъл имаше по-тъмно петно. Поднесе книгата към носа си и подуши.

— Какво правиш, по дяволите? — попита Ковалски.