Картата на времето [bg]

— Исках лично да те поздравя, Том — рече предприемачът видимо доволен, като му подаде ръка. Том я стисна, усмихвайки се насила. — Знаеш, че тази работа не би могла да стане без теб. Никой не би могъл да изиграе ролята на храбрия капитан Шакълтън по-добре от теб.

Младият мъж се насили да се усмихне любезно. Дали предприемачът правеше завоалиран намек за Пъркинс? Том беше чувал, че въпросният Пъркинс бил нает за ролята на Шакълтън преди него, но когато научил за какво става дума, осъзнал, че мълчанието му струва много повече от заплатата, която щял да получи, затова се изтъпанчил в кабинета на предприемача и му казал какво мисли. Опитът му за шантаж не смутил Гилиъм Мъри, който го уведомил, че ако не е доволен от заплатата си, може да си тръгне, и дори добавил с наранена гордост, че измисленият от него герой всъщност не бил толкова нисък като Пъркинс. Последният се усмихнал заплашително и излязъл от кабинета, като се заканил да отиде направо в Скотланд Ярд. Повече никой не чул нищо за него. След неудачния си опит за изнудване той просто изчезнал яко дим, но Том и другарите му подозираха, че изобщо не се е добрал до Скотланд Ярд. Главорезите на Мъри явно се бяха погрижили за това. Не се знаеше доколко бе вярна тази история, но предпочитаха да не проверяват докъде би стигнал началникът им. Затова Том трябваше да пази в тайна случката с Клеър Хагърти. Свършено бе с него, ако се разбереше, че е допуснал някой от пътниците да види лицето му. Знаеше, че Мъри не би се задоволил само да го уволни. Щеше да разреши проблема окончателно, както бе сторил със злочестия Пъркинс. Безсмислено би било да се оправдава, че няма вина за случката: самият факт, че е жив, щеше да е постоянна заплаха за замисъла на предприемача, заплаха, която би трябвало да се премахне неотложно. Ако Мъри откриеше какво е станало, Том щеше да свърши като Пъркинс, па макар и да беше по-висок от него.