Картата на времето [bg]

— Magnifique31! — възкликна той. — Брависимо!

Всички го гледаха леко смутени. Гилиъм се изправи и тръгна към тях с разтворени обятия.

— Честито, господа! Приемете най-сърдечните ми поздравления за вашия труд. Изпълнението ви така очарова нашите клиенти, че някои даже искат да повторят.

След като на свой ред получи потупване по рамото, Том се отдели дискретно от групата, остави в оръжейната парчето боядисано дърво, обсипано с гвоздеи и дръжки, което — благодарение на зарядите, скрити под бронята на автоматите — минаваше за смъртоносна винтовка от бъдещето, и започна да се преоблича. Трябваше да се махне оттам час по-скоро, каза си той, мислейки за Клеър Хагърти и за проблема, който му бе създал проклетият му пикочен мехур. Свали бронята на капитан Шакълтън, постави я грижливо на съответната й стойка и потърси дрехите си в чекмеджето със своето име. Уви бързешком чадърчето в сакото си и хвърли поглед към останалите, за да се увери, че никой не е забелязал това. Мъри тъкмо даваше нареждания на две прислужнички, които бяха нахълтали в гримьорната, тикайки колички, отрупани с пай с бъбреци, печени наденици и халби бира; междувременно другарите на Том също бяха започнали да се преобличат.

Той погледна с топлота тези мъже, с които сляпата случайност го бе принудила да работи: тънкият, но жилав Джеф, винаги засмян и бъбрив; младият Брадли, още почти момче — криволичещият белег на бузата му контрастираше тревожно с детинското му лице; здравенякът Майк с неговия вечно смутен поглед; шегаджията Мартин — рижав мъжага на неопределена възраст, чието похабено лице отразяваше пораженията от един живот, преминал в труд под открито небе. Макар че в измислицата на Мъри всеки от тях бе готов да се пожертва за Том, в действителния живот той съвсем не бе сигурен дали не биха го заклали заради малко храна или пари — обстоятелство, което намираше за твърде любопитно. Какво всъщност знаеше за тези хора, освен че и те като него бяха бедни като църковни мишки? Бяха се напивали заедно няколко пъти — най-напред, за да отпразнуват сполучливия първи спектакъл, после пък поляха успеха на извънредното представление, изнесено за кралицата, заради което получиха двойно заплащане. И тъй като тези пиршества им се усладиха, отново се напиха, за да отпразнуват — този път предварително — успеха на втората експедиция; поредният бурен гуляй, както и предишните, завърши в бордея на госпожа Доусън. Ала от тези разпивки Том научи за своите другари по служба само едно — по-добре беше да не се сближава прекалено с такива типове, за да не го забъркат в някоя мътна история. С изключение на Мартин Тъкър, който въпреки грубоватите си шеги му се струваше най-свестен, останалите му изглеждаха шайка неблагонадеждни обесници. И те като него живееха ден за ден и работеха каквото им падне, но — съдейки по коментарите им — очевидно не се свеняха от нищо, от което можеха да докопат пари. Преди няколко дни Джеф Уейн и Брадли Холиуей го бяха поканили да участва в едно от нечистите им дела: бяха хвърлили око на един дом на Кенсингтън Гор, който изглеждал лесен за обир. Том обаче бе отказал да ги придружи не само защото преди няколко седмици се бе зарекъл да направи всичко възможно, за да си изкарва честно хляба, но и защото, ако трябваше да наруши закона, предпочиташе да действа сам: животът го бе научил, че има повече шансове за оцеляване, ако не разчита за сигурността си на други хора. Ако разчиташ само на себе си, не можеш да станеш жертва на предателство. Взе ризата си и започна да я закопчава. Едва не откъсна едно от копчетата, когато видя с крайчеца на окото си, че Гилиъм Мъри се приближава към него.