Картата на времето [bg]

Благодарности

Най-самотната професия е тази на писателя. Това е нещо, което ние, избралите да си изкарваме хляба с нея, приемаме от първия миг. Предполагам, че ако искахме да общуваме с много хора, щяхме да работим като екскурзоводи или пианисти в някой хотел. И все пак с този роман пожелах да направя един експеримент: да проверя дали човек може да пише в компания. Открих, че е възможно, защото докато го пишех, постоянно чувствах близостта и подкрепата на двама души, които са много специални за мен.

Единият от тях е моят приятели колега Лоренсо Луенго, който се отнесе така грижовно към този роман, сякаш беше негов, четейки всяка част, която му изпращах, внимателно и безпристрастно. От него получавах съвети за сюжета и героите, подробности за епохата, насърчение, когато чувствах недостиг на сили, и вяра в този проект, когато моята се разколебаваше. Благодарение на безкористната му помощ не само научих как се пише роман, но и разбрах значението на думата „приятелство“. Поради това не мога да не му се отблагодаря, като прибавя името му към тези страници, които му дължат толкова много, а също и като му подаря маймунката саймири, която така му легна на сърцето.

Другият ми спътник в това дело е моята приятелка Соня, която се грижеше за мен, докато пишех романа. Въпреки че го прочете едва когато го завърших, тя беше търпелив и възприемчив свидетел на зараждането и развитието на сюжета до окончателната му форма, защото романите се творят не само на хартия, но и по време на разходки из парковете или разговори в кафенетата. Соня изпълни моя свят със спокойствието, от което се нуждаех, и нейната ръка ми помагаше да намеря изхода всеки път, щом се изгубех в лабиринта на собствената си творба.