![Списъкът на обречените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/9/spiskt-na-obrechenite-bg-download.jpg)
Списъкът на обречените [bg]
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-205-1
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на обречените [bg]». Краткое содержание книги:
Реалистичен политически трилър, който затвърждава позицията на Винс Флин сред най-добрите в жанра. Той ни отвежда под повърхността на известните факти и ни разкрива тайни, прикривани десетилетия. Флин доказва, че никой друг писател не познава света на разузнаването по-добре от него. В „Списъкът на обречените“ залозите са по-високи, отколкото са били някога!
— Престани да се правиш на голям умник и ме изслушай за секунда. Мисля, че трябва да направя изявление.
— По-лоша идея от това не можа ли да ти хрумне?
— Напротив, идеята е много добра. — Невил се обърна към кабинета си. — Трябва да си събера нещата.
— Да, трябва, защото най-вероятно ще те уволнят и ще те изхвърлят от сградата.
— Не могат да ме уволнят за това, че казвам истината, Мартин.
— Могат и още как. Непрекъснато го правят. Особено в полицията.
Тя вече беше взела окончателно решение. Грабна сакото и чантичката си и затвори и заключи кабинета си.
— Ако искаш, ела с мен — каза. — Но ако предпочетеш да останеш тук и да се скриеш под бюрото, няма да те виня.
— За нищо на света не бих изпуснал подобна гледка. Такава възможност да видиш как един от най-талантливите детективи в полицията съсипва кариерата си пред цялата нация се отдава веднъж на милион.
Трийсет и девета глава
Рап тичаше по асфалтовата алея, поддържайки постоянна скорост — по един километър на всеки пет минути. Рамото му пулсираше от болка, но той стисна зъби, за да я превъзмогне, а когато болката ставаше прекалено силна, си казваше, че заслужава и по-лошо. Един човек беше мъртъв. Люк Оклер, невинен гражданин, който на никого с нищо не пречеше, докато не се появи Рап и не го включи в и без това грешните си планове.
Беше тежка нощ. Бяха излезли с колата до предградията на Париж, където спряха да заредят бензин и Рап изтърка от ръцете си засъхналата кръв на агента от ДЖСЕ. Така и не разбра дали човекът е оживял или не. Може би в цялата каша щеше да бъде пощаден поне един човешки живот. Сетне се придвижиха още малко на север и отседнаха в хотел от известна голяма верига, разположен близо до летище „Шарл дьо Гол“. Хотелът беше доста занемарен, една от онези огромни сгради за хора, пътуващи по работа, където нивото на обслужването и чистотата на стаите бяха пожертвани в името на близкото разположение на хотела до летището. Мястото ужасно много се нуждаеше от основен ремонт, но на Рап това не му направи впечатление. Не беше шокиран, но определено съзнанието му беше леко смутено от неочакваните вечерни събития.
Двамата с Грета вечеряха и после се качиха в спалнята. Тя беше достатъчно съобразителна да не му задава твърде много въпроси. И сама можеше да види, че Рап се мъчи да проумее някакви доста важни и съдбоносни неща. Към полунощ, след като и двамата се мятаха и въртяха в леглата няколко часа, той накрая проговори. Смъртта на Люк го измъчваше най-много. В края на краищата този човек беше невинен, цивилен и не беше участник в бойни действия, а първото правило в неговата професия беше да се щади животът на цивилните.
— Но ти не знаеше, че ще постъпят така — отвърна Грета. — Ти искаше да ги изпробваш.
— Няма значение. Изобщо не трябваше да го замесвам.
Тя се умълча за малко, после каза:
— Но ако не беше предприел тази предпазна мярка, ти щеше да лежиш мъртъв на улицата.
— Не — отвърна Рап. — Аз никога нямаше да отида сам в апартамента, а дори и да бях отишъл, щях да мина откъм задния вход, щях да съм нащрек и с готов за стрелба пистолет. Никой не би могъл да ме очисти така лесно.
Поговориха си още малко и в един момент Рап я целуна по челото, каза й, че я обича, и добави:
— Да се опитаме да поспим.
Прегърна я със здравата си ръка и въздъхна облекчено, когато малко по-късно тя заспа. Той продължи да се взира в тавана, да преповтаря наум събитията, на които беше станал свидетел от прозореца на апартамента на Боб и Тиби Макмахон, като някой зрител, гледал зрелищен спектакъл. На няколко пъти се унесе, но не за дълго. Досега никога не беше имал проблем със съня. Но сега колкото по-илюзорна ставаше възможността да поспи, толкова по-упорит ставаше той в разсъжденията си.
Премисли всеки възможен сценарий, за да си отговори на въпроса кой би могъл да го предаде. Представи си ясно всяко лице и се запита дали всички те не са в заговор, за да го убият. Дали не бяха решили да го ликвидират заради невярна информация или заради информация, която на него не му беше известна. Той измъкна ръката си изпод Грета и реши, че ще трябва да се довери на Кенеди. Тя го беше предупредила да не се доближава до конспиративната квартира. Тя знаеше, че Виктор е там, но знаеше ли, че на него му е наредено да убие Рап?