Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Тъмната страна изглежда почти напълно черна — каза той, — но ако очите ни бяха чувствителни в обхвата малко под обикновената дълговълнова граница, щяхме да я виждаме в матово, наситено, гневно червено. Планетата излъчва в пространството огромни количества инфрачервена светлина, защото е достатъчно масивна, за да бъде нажежена до тъмнопурпурно. Тя е повече от газов гигант; тя е подзвезда.
Изчака малко и продължи:
— Сега да оставим този обект и да потърсим обитаемия свят, който може би съществува.
— Напълно е възможно — вметна Пелорат, — така че не се отчайвай, приятелю.
— Не съм се отчаял — отвърна Тривайз, без да е съвсем убеден. — Образуването на планетите е твърде сложен въпрос, за да има строги и точни правила. Говорим само за вероятности. С този гигант там в пространството вероятностите намаляват, но не до нула.
— А защо не разсъждаваме така? — предложи Блис. — Тъй като всеки от първите два набора координати ни даде обитаема планета на космонитите, то третият, който вече се оказа, че отговаря на определена звезда, също трябва да ни даде подобна планета. Защо да говорим за вероятности?
— Много бих искал да си права — отговори Тривайз, който никак не се чувстваше успокоен. — Сега ще излезем от планетарната равнина и ще се приближим към звездата.
Компютърът се погрижи за това почти мигновено след като той обяви намерението си. Съветникът се облегна в пилотския стол и още веднъж реши, че единственият недостатък на пилотирането на гравитационен кораб с толкова напредничав компютър е, че повече никога — никога — не можеш да управляваш друг вид кораби.
Дали някога щеше да понесе отново да прави изчисленията сам? Да трябва да се съобразява с ускорението и да го задържа в разумни граници? По всяка вероятност щеше да се разсее и да форсира двигателите, докато и той, и всички останали на борда не бъдат размазани върху някоя вътрешна стена.
Е, в такъв случай, трябваше да продължи да пилотира този кораб — или друг като него, ако можеше да изтърпи дори подобна промяна — завинаги.
И тъй като не искаше да мисли дали планетата е обитаема или не, той се опитваше да размишлява върху факта, че бе насочил кораба над равнината, а не под нея. Когато нямат специална причина да отидат под дадена равнина, пилотите винаги се насочват нагоре. Защо ли?
Впрочем, защо трябваше да смятат, че едната посока е нагоре, а другата — надолу? При симетрията на пространството това си беше чиста условност.
Въпреки всичко Тривайз винаги отчиташе посоката, в която наблюдаваната от него планета се върти около оста си, както и тази, в която обикаля около своето слънце. Когато и двете са обратни на посоката, в която се движи часовниковата стрелка, вдигнатата ръка сочи север, а краката — юг. И в цялата Галактика северът се представяше отгоре, а югът — отдолу.
Това естествено беше чиста условност, водеща началото си от мъглявите прастари времена и следвана едва ли не робски. Ако човек види позната карта, обърната с юга нагоре, тя не му говори нищо. Трябва да я обърне обратно, за да може да се ориентира. И при равни други условия, картата се разполага именно така — на север и „нагоре“.
Тривайз си спомни за една битка, водена от Бел Райъс, имперски генерал отпреди три века, който в решаващия момент гмурнал отряда си под планетната равнина и изненадал цял ескадрон кораби неподготвени. Имало оплаквания, че маневрата не била честна — от загубилите, разбира се.
Толкова силна и толкова изначално стара условност трябва да се е зародила на Земята — и това рязко върна мислите му към проблема за обитаемата планета.
Пелорат и Блис продължаваха да гледат газовия гигант, който бавно изпълняваше на екрана продължително задно салто. Осветената от слънцето част се разшири и тъй като Тривайз държеше спектъра фиксиран в оранжево-червения диапазон, гърченето на повърхността под въздействието на бурите ставаше все по-бясно и по-хипнотично.
Тогава влезе Фалъм и Блис внезапно реши, че то трябва да подремне, както и тя самата.
Тривайз се обърна към останалия при него Пелорат:
— Янов, трябва да зарежа газовия гигант. Искам компютърът да се съсредоточи върху издирването на гравитационен връх с нужната големина.
— Разбира се, приятелю — отвърна историкът.
Но нещата бяха по-сложни. Компютърът трябваше да търси не просто връх с нужната големина, а и на нужното разстояние. Щяха да минат още няколко дни, преди да бъде готов.