Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Това я ядоса. Промяната й се отрази добре. Тя изправи рамене.
— Тази жена — каза Рене — е Сирен Нолте. Има причини да се счита, че тя е водач на тази организация за незаконна търговия. Пред вас, господа, имате счетоводна книга, попълнена от собствената й ръка.
Пиер се придвижи напред и веригите му издрънчаха:
— Това обвинение е смехотворно!
Рене не му обърна внимание.
— Била е видяна в активни преговори с капитан Додсуърт, английският капитан на кораба „Полумесец“, както чухме от свидетеля Туше. Нещо повече, тайният план за ограбването на кралските складове с конфискуваните стоки, в който има женско участие, най-вероятно е неин и тя е била чута да дава команди от лейтенанта, който я е хванал през онази нощ. Моето мнение е, че тя е точно това, което я наричат — лейди — контрабандистка, и като такава трябва да бъде наказана с цялата строгост на закона, за назидание на другите.
Какво прави Рене? От всички присъстващи той най-добре знаеше какво е нейното място и колко успешна е била търговията й с английския капитан. Толкова ли силно беше накърнена гордостта му от начина, по който го бе напуснала, че искаше да я види пропаднала, колкото може по-ниско, за отмъщение? Или играеше по-сложна игра?
— Сирен е с нас само от три години — каза Пиер. — Търговията ни датира много преди това.
Рене направи презрителен жест:
— Може би е истина, че сте търгували по-малко. Но отречете, ако можете, че сте получили най-големите си печалби, откакто тя застана начело на вашите експедиции.
— Тя идваше с нас, да, но не ни е предвождала — повтори упорито Пиер.
Той се опитваше да я запази, Сирен го знаеше. Въпросът кой е водил нямаше значение за Пиер.
— Печалбите ви са по-големи през последните години, нали? Отговорете моля, Жан Бретон.
Жан погледна нещастно. Накрая промълви:
— Да.
— Защото тази жена беше с вас?
— Това може да има известно значение, но…
— Тогава приемаме, че тя е водачът. Самата тя се е наричала лейди — контрабандистка.
— Само на шега — настоя Пиер. — Отговорността не е нейна!
Те се страхуваха за нея — Пиер и Жан, страхуваха се колко в повече удара на камшика може да получи, страхуваха се, че може да я обесят. Това беше, което искаше Рене. Тя беше доведена пред съда само по тази причина и никаква друга. Беше сигурна в това, когато той постави следващия въпрос:
— Ако тя не е отговорна за успехите ви напоследък, тогава как ще ги обясните? Има само още една възможност. Кой стои зад вас?
— Няма такъв — каза Пиер.
— Аз мисля, че има. Вярвам, че има някой, който е забелязал инициативата ви и скромните ви печалби и го е използвал. Кажете кой е този човек. Кажете кой ви осигурява със суми за по-сериозни операции!
Те бяха пионки, четиримата — Пиер, Жан, Гастон и тя. Рене очевидно подозираше, че някой с големи политически връзки, най-вероятно мадам маркизата или интендантът осигуряваха фондовете на Бретон. Надяваше се да използва обичта им към Сирен, ако не страха за собствения им живот, за да получи името на този човек от тях и по този начин да може да докаже или опровергае обвиненията против губернатора и жена му. Следователно не Бретонови и Сирен бяха на съд, а маркиз и маркиза де Вудрьой.
Дали губернаторът го осъзнаваше? Трудно беше да се каже. Вудрьой беше ветеран от много политически схватки. Вежливата фасада на лицето му не издаваше нищо. Все пак той знаеше кой е Рене, сигурно беше видял пълномощията му като специален агент на краля. Съвсем не беше глупав човек, въпреки усмивката си и вежливостта.
Но кое имаше значение? Никой не стоеше зад Бретонови — Сирен можеше да заложи живота си на това. Ако не осигуряха на Рене информацията, която търсеше, какво щеше да стане, освен да ги осъдят по обвиненията срещу тях и да изпълнят присъдите?
Пиер също долови смисъла на въпроса, отправен към него, тъй като гласът му беше глух от отчаяние, когато повтори:
— Няма никой.
— Предполагам, че лъжете — произнесе меко Рене. — Помислете внимателно, преди да позволите тези, за които сте загрижен да пострадат заради някой високопоставен човек, който се интересува само как да напълни джобовете си с цената на вашата кръв и пот.
— Няма никой, кълна се в гроба на майка си. — Гласът на Пиер беше толкова нисък, че едва се чуваше.
— Защо не ни вярвате? — извика Жан.
Сирен беше чула достатъчно. Тя вдигна глава с проблясващи очи:
— Той не иска да повярва, защото не това иска да чуе. Говори за други, които използват нашата пот и кръв, но е готов да направи същото, за да постигне, което иска, от което се нуждае за още по-голяма слава!