Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Деймън Кери несъмнено се чувстваше зле и Валънс всъщност не го винеше. Темпото бе изтощително, натискът — неотслабващ. Валънс можеше и да е в правото си да се чувства обезсърчен и разтревожен, но бе дошло време да успокои топката за доброто на изборите.
— Деймън — заговори той спокойно, — остава ни само още един ден и той ще започне рано. Защо не се прибереш у дома да си починеш добре през нощта, стига да можеш? Вече му се вижда краят. Все още можем да се измъкнем.
— Не са само изборите — поклати глава Кери. — Ти не знаеш, Ал.
— Нищо подобно, Деймън, зная, и още как. И зная, че пак става дума за изборите.
Но Кери бе на друга вълна.
— А аз зная само, че ако не бях поел по този път, Брий щеше да е жива. Ако тя не беше… — гласът му заглъхна.
Но вече стотици пъти бяха разисквали този въпрос, най-често късно нощем, когато защитните сили на Кери рухваха. Валънс добродушно сложи ръка на рамото на кандидата.
— Но тя все пак е мъртва. — Леко го потупа по рамото, за да изрази съчувствието си. — Нека те приберем вкъщи, за да си починеш поне малко. Утре сутринта нещата ще изглеждат по-добре.
Торн седеше до кухненската маса в апартамента си по средата на склона на Ноб Хил и слагаше последните щрихи в меморандума, който щеше да отпечата утре, относно помощите в размер на 10 800 000 долара, вложени от петролните компании в тазгодишните политически кампании в страната. В меморандума той отбелязваше, че Деймън Кери не бе приел и цент от подобни източници. Торн смяташе, че ако новинарското изявление се разпрати рано на следващия ден, със сигурност ще се появи във вестниците във вторник, и то навярно преди повечето хора да отидат да гласуват, и дори би могло да запълни някои от късните новини утре вечер по телевизията.
Убеден бе, че и най-дребното нещо ще бъде от полза, особено в светлината на несекващия скандал с отравянето на водата с МТБЕ, който за негово удоволствие бе в устата на всички. Противопоставянето на Кери срещу крупните производители на петрол щеше да свърши добра работа, и то по всяка вероятност точно в деня на изборите.
Той прочете коректурите на окончателния вариант, после прибра книжата в куфарчето си, отвори една студена бира и я наля в изстудена чаша. Отиде в дневната и включи телевизора.
Късните вечерни новини не излъгаха очакванията му.
Започнаха с продължението на репортажа за пулгаския Храм на водата. Районният отдел по водите бе взел проби от питейната вода в града и бе установил, че съдържанието на МТБЕ е по-ниско от нормите на Агенцията за опазване на околната среда, така че практически било „безопасно“. Но все пак се „забелязвало“ наличие на веществото и жителите бяха посъветвани да „проявяват предпазливост“.
Торн се подсмихна на израза и на истеричния отклик на зрителите, който гласността в медиите несъмнено бе осигурила. МТБЕ бе опасно вещество, така е — токсично, колкото таблетка аспирин в басейн с олимпийски размери, — от петдесет-шейсет литра във водохранилище с размерите на „Кристалните извори“ нямаше да се разболее никой, във всеки случай не веднага. Въпреки това обаче над трийсет души бяха потърсили медицинска помощ в спешните отделения из целия град, след като бяха пили вода вчера и днес сутринта.
Интервютата, взети от пешеходци, сочеха, че почти всички бяха доловили „особен вкус“ във водата, мирис на терпентин. Торн сметна за необходимо да изпие някоя и друга чаша през деня и не усети нищо.
Показаха хубавичък клип с няколко десетки умрели пъстърви, плуващи недалеч от мястото на отравянето. Засичането на този рибен пасаж — където концентрацията на МТБЕ е няколко милиона пъти по-голяма, отколкото при помпената станция за питейната вода на града — си бе чист късмет, но Торн го намери за особено задоволително. То създаваше впечатлението, че е било замърсено цялото водохранилище.
Кери пусна няколко доста хапливи остроти, призоваващи за незабавен мораториум върху употребата на МТБЕ, на което откликнаха един от сенаторите на щата и кметът, Бог да го благослови, който дори отиде още по-далеч от тях:
— Нямаме основание да търпим и секунда повече това опасно и неразтворимо токсично вещество в бензина си, след като съществуват безопасни за околната среда и икономични заместители, съвсем леснодостъпни — имам предвид етанола.
Опонентът на Кери, напротив, се изказа от района на Ориндж Каунти и на Торн му заприлича на идиот:
— Тази ужасна криза е предизвикана от МТБЕ толкова, колкото и от оръжията, с които убиват хора. Хора убиват други хора и пак хора — престъпници — са отровили водоизточниците на Сан Франциско. Бензин без всякакви добавки би довел до същия резултат, а никой не се обявява за забраната на бензина.