Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Стой намясто — нареди лейтенантът. — Веднага. Полиция.
— Полиция ли? Боже Господи! Какво правите тук?
Харди отвори вратата откъм своето място и излезе, но остана зад колата. Напипа пистолета на кръста си, скрит под сакото.
— Ей! — Валънс държеше ръцете си вдигнати нагоре. Мъглата най-после се бе пораздигнала и гласовете кънтяха като звън на кристал. — Идвах да проверя какви сте. Двама мъже в тъмна кола посред нощ — нали разбирате?
— Естествено — отвърна Глицки. — Обаче точно в момента аз съм лейтенант Глицки и съм шеф на отдел „Убийства“. Бих искал да разменя някоя и друга дума с господин Кери.
— Изключено — Валънс категорично поклати глава. — Човекът цял ден тича по предизборни срещи. Утре му предстоят още двайсет изяви. Не е на разположение.
Глицки си позволи една оскъдна усмивка. Заговори с обикновен тон:
— Не ви питам — и пое към лимузината.
Но Валънс не се даваше толкова лесно. Препречи пътя на лейтенанта.
— Имате ли заповед? Настоявам да ми покажете заповед.
Харди се изненада. Никога не бе виждал Глицки така търпелив и отделящ време любезно да отговаря на човек, който отказва да му се махне от пътя.
— Нямам нужда от заповед, за да разговарям с него на улицата, което и се надявам да сторя. — Спря и опита друг подход: — Господин Валънс, нима се опитвате да ми подскажете, че господин Кери не желае да съдейства на полицейско разследване за убийството на един от неговите консултанти? Навярно е по-добре да се посъветвате с него.
Валънс вирна брадичка.
— Ей, не ми минават тия. Съсипахме се да ви съдействаме всеки път, щом някой пристигнеше да ни разпитва. Отговаряхме на въпросите ви до посиняване. Обаче в момента е късна нощ и вашето си е чист тормоз. Държа да зная какви пари на републиканците стоят зад действията ви.
— Отместете се, ако обичате — изръмжа Глицки.
Валънс размаха пръст.
— Казвам ви, че правите грешка, лейтенанте. След два дни Деймън ще бъде избран и аз ще ви взема значката, чувате ли?
Глицки спря, хвърли поглед на Харди, а после се извърна към ръководителя на кампанията.
— Ето какъв избор има Кери. Може да говори с мен, а може и да откаже. — Замълча. — Чуйте ме, Валънс, дошъл съм тук посред нощ, за да му спестя неловкото положение. Никой не знае за посещението ми. Не желая да му придавам публичност. Но ако се наложи, ще го направя. Разбирате ли?
Едва сега Валънс се поукроти.
— Значи се налага да присъства и адвокат? За какво всъщност става дума?
Глицки вдигна ръка и потърка очи.
— Винаги може да повика адвокат, но засега няма да го арестуваме. Ако реши да повика адвоката си, ще почакаме. Ако откаже да разговаря с нас, изобщо няма да се учудя да прочета за това в утрешния вестник, но оставяме на него да вземе решение.
— Кучи син такъв! Кой стои зад тази история?
Глицки пристъпи още една крачка.
— Подбирате думите си крайно необмислено и на ваше място аз не бих продължил в този дух. А сега, що се отнася до това кой стои зад тази работа — аз самият. Това е работа на полицията. Няма политически подбуди. Разследвам убийство.
— Но от тогава мина почти месец. Защо е това бързане тази вечер?
— Бързането е, защото снощи е станало още едно убийство. На полицай.
Валънс присви очи.
— Свързан с Брий ли?
— Ето едно от нещата, които искам да изясня. Трябва да разберете, господин Валънс, че когато убият полицейски служител, останалите ченгета стават малко сприхави. И с мен е така в момента, така че не ме тормозете. Аз действително се старая да държа случая в сянка. Ако не беше така, досега да съм събрал бая навалица, не смятате ли?
Глицки изчака тази простичка истина да проникне в съзнанието на Валънс.
— А сега ще се съгласи ли господин Кери да поговорим, да или не?
Валънс се подвоуми няколко мига. А после му метна още един ядосан поглед, извърна се и закрачи към лимузината.
Щом влязоха в къщата и Валънс позна Харди, последва нов продължителен изблик. Нали не е полицай, какво, по дяволите, търси тук? Та този човек бе нахълтал в хотелската стая на Валънс същата сутрин и го бе заплашвал с пистолет.
— Подадохте ли оплакване в хотела? А в полицията? Настоявате ли сега да предявите иск? — Глицки задаваше въпросите кротко, но те сложиха точка на проблема.
— Между другото, ще записвам разговора ни — заяви лейтенантът, колкото е възможно по-непринудено, без да оставя каквато и да било перспектива за спор. Разположи портативния си касетофон на масата и вдигна ръка, за да изпревари всякакви евентуални възражения от страна на Валънс.
Започна със стандартното въведение, удостовери самоличността на присъстващите, накара Кери да потвърди, че говори по своя воля, че не е арестуван и че не настоява за присъствието на адвоката си.