Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Името ми е Джон. Какво ще си помислиш, ако непрекъснато се обръщам към теб с „лейди Джейн“?
Младата жена мигом го хареса, ала размени тревожни погледи с Джори — той не изглеждаше никак добре. Джейн вече не бе някогашната свенлива прислужница. Домакинята и майчинският й инстинкт взеха връх.
— Джон, ти едва се държиш на крака от умора… Нуждаеш се от питателна храна, добра почивка и малко глезене… Благодаря на небесата, че си дошъл тук!
Джон се вгледа изпитателно в лицето й.
— Не мога да си обясня как той е преживял пътуването. Заведи ме при него, за да се уверя с очите си, че още се държи. — Джейн му предложи ръка. Джори го подхвана от другата страна и тримата се отправиха към Господарската кула.
— Линкс, момчето ми, дълбоко скърбя за това, което се е случило с теб. Ще разплета тази история, не се тревожи! — Джон погледна към Джейн. — Казаха ми, че съпругата ти е чудесна бавачка и лечителка, но аз подозирам, че е истински ангел.
Джейн стисна ръката на съпруга си. Като по чудо той й отвърна.
— Още няма достатъчно сили, за да говори с теб, Джон, но сам можеш да видиш колко се радва, че си тук.
— Нашият син… — едва чуто продума Линкс. Джейн и Тафи преместиха до леглото голямото кресло с възглавничките.
— Седни, Джон! Ще донеса детето.
Когато Джейн донесе розовобузото момченце, пращящо от здраве, Джон се извърна от безмълвния мъж в леглото и протегна ръце.
— Велики Боже, та той е истинско копие на баща си! Джейн знаеше, че има предвид здравия и силен Линкс.
Когато Джон взе детето от ръцете на майка му, сияещото личице се изкриви, сякаш всеки миг ще запищи с пълна сила, но после явно промени намерението си. Отвори широко зелените си очи, сграбчи едното ухо на графа и любопитно го подръпна.
Джон откъсна поглед от великолепното дете и впи очи в младата жена, която го бе родила. Тя бе дребна и деликатна красавица, но излъчваше безкрайна доброта.
— Освен това притежава дар да лекува — усмихна се Джори на чичо си. — За нас Джейн е истинска благословия.
— Не, аз съм тази, която е благословена — настоя Джейн. — За мен е изключителна чест да бъда лейди де Уорън. Ако ме приемете такава, каквато съм.
Джон смаяно поклати глава.
— Тя няма ни най-малка представа колко е безценна, Минкс. Та тя струва много повече и от най-скъпите рубини на света!
Джейн се изчерви от удоволствие и даде знак на Грейс Мъри да отнесе сина й.
— Дъмфрис разполага с управител, който е истинско злато. Освен това е и мой скъп баща. Той ще се погрижи за всичките ви удобства, милорд. Брат ми се готви един ден да го замести. Той ще ви приготви спалнята и банята. Ще се видим на вечеря в голямата зала, милорд.
— Джон — напомни й той.
След няколко дни престой в Дъмфрис, Джон де Уорън вече не изглеждаше толкова уморен и изпит. Към облекчението, че Линкс е все още жив, се прибавяше и възможността временно да се откъсне от тежките си отговорности в Единбург. Освен това Джейн му предписа всеки ден да пие отвара от вратига, подсилена с разбити яйца и мед. Напитката бе истински еликсир за застаряващия граф.
На третия ден губернаторът на Шотландия започна официален разпит, за да установи точно какво се бе случило на бойното поле край Ървайн. Когато Тафи съобщи на Джейн, че Джон де Уорън е пожелал да се срещне с него и Томас, двете с Джори помолиха графа да присъстват на разпита. Тъй като не можеше да откаже нищо на любимата си племенница, той се съгласи.
Всички се събраха в малката стая до залата. Джон разпита първо Томас, защото той бе старши оръженосец на Линкс де Уорън.
— Не си спомням нищо, милорд. Последвах лорд де Уорън в битката и както винаги яздех от дясната му страна. След това в главата ми е пълен мрак! Следващото, което си спомням, е как вече бродя из мъртвите тела по бойното поле. Не знаех къде се намирам, нито дори кой съм, докато най-младият брат на лейди Джейн не ме откри и не ме заведе обратно в лагера.
Джейн прехапа устни.
— Джон де Уорън се обърна към Тафи.
— Искам да чуя ти какво ще кажеш за случилото се.
— Аз яздех от лявата страна на господаря си, а Томас — от дясната. По някое време се огледах и видях, че Томас го няма. Изплаших се да не е паднал в боя. Малко по-късно го видях, че се връща и изпитах огромно облекчение. Тогава препуснах напред през вражеските редици, а когато обърнах коня си, не съзрях нито Томас, нито лорд де Уорън. Бях принуден да се бия сам. До края на битката не ги видях.
Джон изглеждаше напълно объркан. Нареди да повикат Монтгомъри, който обаче не можа да добави нищо. Каза на губернатора, че е разпитал всички рицари, но никой не знаеше как и къде е бил ранен господарят им.