Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Съжалявам — каза тя.
Мисис Вийг обаче не я чу, или поне се престори, че не я е чула, влезе в стаята и остави подноса на изящно обкованата стъклена масичка до камината. В нея пращеше огън и икономката се наведе да го разгори. Никол се зачуди дали Ейдриън — нейният съпруг — се бе погрижил за него преди да напусне леглото й на разсъмване.
— Идвал ли е някой, Ани например, тази сутрин да запали камината?
— Не, Ваша светлост. — Мисис Вийг бе шокирана. — Не бих позволила на никой да ви безпокои, освен ако не сте дала специални нареждания за това. Желаете ли прислужницата ви да подклажда огъня на развиделяване? Тя може да го прави безшумно, без да ви събуди.
Дали Ейдриън отново ще сподели леглото ми тази вечер, питаше се Никол.
— Не, не. Няма нужда. Спя много леко и предпочитам да не ме безпокоят.
Мисис Вийг кимна и се отправи към леглото.
Никол седна малко сковано в креслото и впери невиждащ поглед в подноса с препечени кифлички, сладко и чай. Ейдриън бе стъкнал огъня заради нея. Толкова дребен жест, а я бе развълнувал до сълзи!
— Ани — извика рязко мисис Вийг. — Веднага щом свършиш там, отнеси тези чаршафи на перачката и след това можеш да оправиш леглото.
Никол погледна към икономката. Тя се обърна, дръпна завесите на останалите прозорци и в стаята нахлу ярка светлина. Очите на Никол се разшириха, когато видя леглото. В средата му имаше тъмночервено петно, което изглеждаше като кръв.
Не можеше да повярва на очите си.
Никол слезе по стълбите бавно и несигурно. Сега това бе нейния дом, но тя се чувстваше като чужд човек, а не като господарка, още по-малко като херцогиня. Нямаше представа къде отива и какво трябва да направи.
Тя бе съпругата на Ейдриън, херцогиня Клейбъроу. Неговата съпруга. Не беше толкова лошо, изобщо не беше лошо. Може би дори щяха да постигнат съгласие, с малко усилие от нейна страна. Тя ще стори всичко, което е по силите й, за да компенсира катастрофалното начало. Ще направи нещо повече от това да приеме положението си на негова съпруга. Ще се опита да стане добра съпруга, да му доставя радост. И да спечели любовта му.
Искаше да се държи както подобава на една херцогиня. Искаше да избегне собствената си склонност към нетактичност. Искаше да се държи прилично. Вложила бе много и най-старателни усилия в тоалета си тази сутрин. Ани й помагаше, но подобно на своята господарка малката прислужница нямаше никаква представа как се обличат херцогините сутрин. С тях, за щастие, беше и мисис Вийг, която следеше неотклонно Ани и се грижеше всяка нужда на Никол да бъде задоволена.
Единственото, от което имаше нужда Никол, бе да разбере какво трябва да облече. Не искаше да се покаже невежа, затова небрежно попита мисис Вийг какви са собствените й предпочитания, показвайки й няколко рокли и костюми. Поласкана, икономката избра прекрасен костюм в жълто и зелено, с втален жакет и богато надиплена отзад пола. Опасенията на Никол се бяха потвърдили. Херцогините наистина се обличаха официално. Перспективата да носи такива натруфени премени толкова рано през деня не я зарадва кой знае колко, но тя щеше да го прави.
На слизане по стъпалата мина покрай ято прислужнички, които усърдно чистеха коридора, площадката на втория етаж и фантастичната бална зала, която започваше оттам. Вратите й бяха широко разтворени и разкриваха блестящия под от черен и бял мрамор, белите колони и изписания с фрески таван. Всички бързо й се поклониха и весело я поздравиха в хор „Добро утро, Ваша светлост“.
Никол бавно продължи да слиза. Бе малко стъписана от това почтително отношение; звучеше й невероятно. Още повече я порази идеята — и надеждата — че Ейдриън се намира някъде в този палат. Трябваше да го види. Сърцето й вече биеше от вълнение.
На първия етаж тя се спря. Как ли прекарваше времето си една херцогиня? Мисис Вийг я бе уведомила, че обядът е в един часа, ако тя не възразява, и Никол бе отговорила утвърдително. Беше едва единадесет и половина. По някое време трябваше да определи менюто за вечеря, тъй като мисис Вийг я бе попитала какво ще желае да бъде сервирано. На Никол й бе все едно какво ще приготви главния готвач, но изглежда за мисис Вийг бе важно господарката да избере ястията и тя щеше да го направи.
Най-напред обаче трябваше да открие съпруга си. Нали съпругите винаги поздравяваха мъжете си с жизнерадостно „добро утро“? Дори херцогините? Тя се повъртя на първия етаж, леко притеснена. Двама прислужници в ливреи стояха пред нея във фоайето и пазеха масивните входни врати. Никол бързо ги приближи. Те я поздравиха по същия начин като останалите от персонала.